При източника

Висок планински връх блести,

облян с лъчи от небесата.

Там чисто изворче шурти

и в химн излива си душата,

душата, душата,

и в химн излива си душата.

Към него пътник уморен

усилно се стреми с надежда.

С дълбока скръб обременен,

той нов живот си там отрежда,

отрежда, отрежда,

той нов живот си там отрежда.

И пита той: “Да пийна ли

от твоята водица чиста –

да освежа очите си,

душа си страдна да очистя,

очистя, очистя,

душа си страдна да очистя?

Да отпочина ли; ръце,

лице, нозе си да измия

от тоз световен прах; сърце,

покрито с рани, да разкрия,

разкрия, разкрия,

покрито с рани, да разкрия?“

“Склони, о, пътниче злочест,

глава си морна; утолявай

безмерната си жажда днес

от мен – и в мен се ти надявай,

надявай, надявай,

от мен и в мен се ти надявай!

Гласа ти мъченишки чух,

приех и твойта жалба мила.

Аз съм велик Божествен дух

и ще ти дам живот и сила,

и сила, и сила,

и ще ти дам живот и сила.

Ела, ела и пий от мен,

о, мило Божие създание!

Настъпи веч последен ден

на всяка мъка и страданье,

страданье, страданье,

на всяка мъка и страданье.“