Славейчета горски

Ний сме славейчета горски,

с песни славим Небесата,

чувства робски, грижи хорски

с песни гоним от Земята.

Наш те песни са ронливи,

те ни носят радост вечно –

хем са живи, хем игриви,

кат поточе бързотечно.

Ето, чуйте как се лее

песента ни в тишината –

и се лее, и люлее

като струя във душата.

От гласа ни тих и строен

всяко зло ще се прокуди;

нови воин – млад, достоен –

с песните си ще пробудим.

Пейте, пейте, мили птички –

тъй се истински живее!

Пейте, пейте дружно всички –

целий свят със вас да пее!