Малката буболечица

Мен ме роди Бог със Любов

и озари със Живота нов.

Едвам, едвам расте и зрее ми душата,

но ето веч –

вървя нагоре, Слънцето где блести. Ще видя туй,

душата ми що люби и копней.

Тъй буболечката шепти

и се стреми по нанагорния път,

и пречките една след друга побеждава.

Безброй скали,

поля, долини смело преминава

и все напред

се тя към върха възвисява.

Тъй векове безброй летят

и времето я преобразява.

И тъй порасна тя: девица мила,

чиста роса,

душа красива,

творение на Бога –

разлива мир

и светла радост по света.