Мен ме роди Бог със Любов
и озари със Живота нов.
Едвам, едвам расте и зрее ми душата,
но ето веч –
вървя нагоре, Слънцето где блести. Ще видя туй,
душата ми що люби и копней.
Тъй буболечката шепти
и се стреми по нанагорния път,
и пречките една след друга побеждава.
Безброй скали,
поля, долини смело преминава
и все напред
се тя към върха възвисява.
Тъй векове безброй летят
и времето я преобразява.
И тъй порасна тя: девица мила,
чиста роса,
душа красива,
творение на Бога –
разлива мир
и светла радост по света.
Recommended Comments
There are no comments to display.
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.