В летен ден, в ранни зори
майка ми тихо се приближи.
Сладък глас блага дума
ми каза:“Ставай дъще,
на нива трябва да се ходи!
Ставай, че баща ти вънка
мен и тебе със колата чака.
Слънцето щом изгрей,
ти на нивата трябва да си.
С сърп в ръка, с песен ти
деня срещни. Ставай, дъще,
Слънце дома да не те завари.
Ставай, че моми и момци –
вси към нивата са веч тръгнали.
Нива е, дъще, животът,
де доброто семе се сей.
Кат израсне, живот внася
то във нас. Ставай, дъще,
Любовта днес мен и тебе чака.
Ставай, тя ни носи
своята нова, жива премяна.
Ставай, че животът вънка мен
и тебе с благост вече чака.“
Recommended Comments
There are no comments to display.
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.