Василий е единственият сред епископите, имал щастието да се сближи с Боян, далеч преди началото на движението.
Талантлив скулптор и мозаист, неуморен и изкусен преписвач на ръкописи, той е работил с Боян още по време на магнаурските му дни във Византия.
Бъдещият богомилски епископ, по произход малоазиец, е бил изключително впечатлен от способностите, ерудицията и личността на младия български княз. Неговата привързаност и преданост, както и искреното му страхопочитание, не остават незабелязани от Боян Мага и той печели доверието му, а впоследствие и високата богомилска степен.
Главен управител на императорския двор при Константин Копроним, Василий всъщност е напълно и изцяло отдаден на движението. Изпратен като епископ на Кипърската църква, той постига много в разпространението, ревностното приемане и разбирането на учението сред островитяните.
Малта, Крит, Александрия, както и много малоазийски градове са посетени от епископа в неговото дело, като той активно е помагал в управлението на църквите им. Според Николай Райнов днес в Малта обаче не се съхраняват негови книги, а само преписи, които е правил. Посветен на практическа и духовна работа, на беседи и устни разяснения, Василий Византиец не е оставил писмено слово.
Малоазиецът обвързва тясно живота си с Боян и движението – с Боян и движението е свързана и неговата смърт. Отишъл на посещение при своя водач във византийските тъмници, той е намушкан и арестуван от стражата.
Още същия ден, 10 март 961 г., раненият епископ Василий Византиец е изгорен във вътрешният двор, в присъствието на Патриарх Теофилакт и Император Роман Втори.
Източник: Богомилските водачи
Recommended Comments
There are no comments to display.