Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ани
Ани

Слънчево хранене

    Автор: Живко Стоилов

Можете да изтеглите филма за лечение със слънчева светлина на Х. Р. Манек в зала атриум - Варна 11.07.2009 г от ТУК

Можете да изтеглите филма за лечение със слънчева светлина на Х. Р. Манек в братски център - Варна 11.07.2009 г. от ТУК

„70-80 процента от енергията, асимилирана от храната, се използва от мозъка и то за да „храни" нашите тревоги и притеснения. Ако няма умствени напрежения, нуждата от енергия, която мозъка „изисква" от организма, драстично намалява. С това рязко намалява и апетитът, периодите на гладуване се появяват естествено, без да се прави усилие да се гладува.”

X. Р. Манек

Учителят предсказва, че човечеството ще използва все по-малко и по-малко животински продукти в своето хранене, а в по-далечно бъдеще хората ще започнат да изоставят и растенията като храна. Ще се премине към използване на по-фини източници на енергия - праната в природата, която ще се възприема директно. Не е нова новина, когато се чуе по света за някой, „който не яде" нищо, но води нормален живот. Дали вече не идва времето, когато хората малко по малко ще се ориентират към по-фините енергийни източници? Индиецът Хира Ратан Манек изглежда е такъв пример. Вследствие на няколко години експерименти с приемане на светлина директно от слънцето ХРМ е способен да поддържа жизнените си функции в нормата, без да приема твърда храна. Неговият метод се състои във взиране в Слънцето сутрин до 1 час след изгрев и вечер 1 час преди залез. Това се оказват промеждутъците, когато слънчевата енергия е най-полезна за човека, ултравиолетовите лъчи са минимални (индекс под 2) и ретината на окото е в безопасност. В продължение на 9 месеца постепенно се увеличава времето на взиране в Слънцето, докато се стигне до 45 мин. Започва се с не повече от 10 секунди първия ден. След това се препоръчва босоходство като средство за регулиране на натрупания енергиен заряд. Накрая на практиката няколко минути излагане на слънчева светлина през 3-4 дена е достатъчно, за да поддържа тялото здраво и в тонус. (Подробно методиката е описана в сайта на ХРМ: www.solarhealing.сот.)

X. Р. Манек е участвал в редица експерименти под наблюдение на учени с цел да се намери обяснение на феномена слънчево хранене. Международен екип от 21 доктори в Ахембадабад наблюдава Манек в продължение на 411 дни, през който период той не приема храна. Това води до покана от страна на университета „Томас Джеферсон" и Пенсилванския щатски университет във Филаделфия, които искат да продължат проучванията заедно с Манек. Изследванията показват възстановяване на сивото вещество на мозъка и увеличаване размера на епифизата* . Нормално жлезата е с размери 6 на 6 мм, докато при Манек тя е 8 на 11 мм. При практикуващите „sun gazing" процесът на деградация се спира и обръща - жлезата започва да „расте". Това неминуемо довежда и до подобряване на нейните функции, като първите признаци са укрепване на психичното здраве, придобиване на оптимистичен поглед върху живота, духовният мироглед се променя. X. Р. Манек нарича мозъка „brainutor", мощен суперкомпютър, който работи с много малка част от своя капацитет. Един от начините за събуждане на по-висшите му функции е чрез светлинна енергия, а единствения пряк достъп до нея е чрез окото. Знае се, че праничното тяло е изградено от енергийни канали, които в Китай се наричат меридиани, а в Индия „нади". Думата „нади" означава поток, а в този смисъл - енергиен поток. Две от основните нади в тялото „започват" от очите и си имат имена - Хастиджихва и Гандхари, така както централният енергиен канал е наречен Сушумна, а лявата и дясна основни нади са Ида и Пингала (Лунната и Слънчева нади). Материалът, от който е изтъкано праничното (етерното) тяло се е считал от древните за чувствителен и възприемчив към светлина, т.е. „материя", която е като „материята", изграждаща слънчевите лъчи. Това древно знание, загубено през вековете, се е наричало Сурия Йога - Слънчева Йога.

Едно от основните неща, които ХРМ пропагандира, е лечението чрез слънчева светлина. Постигат се резултати при лечение на зрителни проблеми, психични отклонения, мигрена, Алцхаймер, Паркинсон, остеопороза, артрит, тромбози, затлъстяване и дори рак. Лечението, освен директно възприемане на слънчева енергия, включва също и пиене на слънчева вода - вода, изложена на слънчева светлина в различни на цвят бутилки. Това е част от науката за цветолечение, за която Учителя е говорил не веднъж. X. Р. Манек смята негативното мислене, липса на увереност, гняв, раздразнение, страх, алчност, липса на състрадание, за болести на ума, които могат да бъдат положително лекувани чрез съзнателно възприемане на слънчевите лъчи.

Да се върнем на епифизната жлеза, която изглежда е тясно свързана с процеса на слънчево хранене. Науката все още не е казала своята последна дума по отношение на функциите, който тя изпълнява в центъра на човешкия мозък. Най-добре е проучена нейната роля в светлинните цикли при животните - ден и нощ, светло-тъмно, чрез отделянето на мелатонин, наречен още „хормон на тъмнината". Епифизата отделя мелатонин през нощта или при пребиваване на тъмно, а през зимните месеци тя е причината за летаргията при животните, които спят „зимен сън". Мелатонинът действа отпускащо и предизвиква сънливост, а светлината спира неговото отделяне. От тук се прави връзката на мелатонина с депресията и специално с т.нар. „зимни депресии" при хората. Известна е „слънчевата терапия", която скандинавските психолози прилагат, тъй като в северните страни слънцето е оскъдно и това води до високо ниво на депресиите и самоубийствата. Терапията е проста - състои се в излагането на пациентите на обилна слънчева светлина за няколко седмици в някоя от тропическите страни.

Епифизата и хипофизата са две жлези, които в окултната наука се асоциират с висшите чакри - т. нар. трето око и хилядолистният лотос. Рене Декарт, известен със своето „Мисля, следователно съществувам" е считал, че епифизата е седалището на душата, връзката между физическото тяло и финото тяло - поради нейното специфично разположение в центъра на мозъка и поради това, че тя е „моно" жлеза, т.е. няма дялове, ляв и десен, както е при останалите жлези. Потвърждение за връзката на епифизата със светлината се открива и в старите еволюционни форми на живот. При по-примитивните животни, някои земноводни и гущери, епифизата се намира на повърхността на главата и е наречена „трето око", защото изпълнява функциите на око - има ретина, леща и т.н. В течение на еволюцията тя „потъва" навътре в мозъка, скрива се в черепа (въпреки че това място на върха на главата при човека си остава меко - т. нар. фонтанела), а функциите за възприемане на светлината се поемат от физическите очи. Пътят на епифизата навътре леко загатва за идеята, че жлезата ще бъде свързана с бъдещите вътрешни духовни преживявания, ще се превърне във „вътрешно око" на човека. Освен мелатонин (и серотонин, наречен „хормона на щастието"), епифизата произвежда и друг интересен дериват - диметилтриптамин (съкратено ДМТ), който се открива в тялото на човек в състояние на медитация или екстаз - от най-„обикновена" радост до различните степени на самадхи или божествени преживявания, казано по-просто. Това обяснява забележителното подобряване на психично-душевния тонус на практикуващите „sun gazing".

Интересен е също вторият етап от методиката за преминаване към слънчево хранене - босоходството. Ходенето бос на открито позволява свободен енергиен обмен - приемане и отдаване на енергия през ходилата и главата. Човек се превръща в „посредник" на потока, който тече между двата полюса: Слънце-Земя. Освен това има директна връзка между палците на краката и епифизата и хипофизата в мозъка на човека. В акупресурата палеца представя мозъка като орган и по-специално възглавничката на палеца е епифизната жлеза. Няма как да пропуснем асоциациите с Паневритмията и специално с някои на пръв поглед елементарни упражнения като „Хубав ден" например, където палецът на крака докосва земята многократно.

В своите лекции X. Р. Манек припомня йогинята Гири Бала, описана от Парамаханса Йогананда в неговата автобиография, която казва: „Това, с което се храним, е радиация, нашата храна се състои от порция чиста енергия". Той цитира и д-р Джордж Крайл от Кливланд в реч, изнесена пред медици: „Тази важна радиация, която освобождава електрически потоци за телесните електрически вериги, се съдържа в храната благодарение на слънчевите лъчи. Атомите са слънчеви системи. Те са „превозни средства", изпълнени със слънчева радиация, подобно на енергийни бобини. Тези безброй атоми, изпълнени с енергия, се приемат като храна. Веднъж попаднали в тялото, те се разреждат в телесната протоплазма, излъчването се използва като нова химическа енергия, нови електрични потоци. Вашето тяло е изградено от такива атоми, те са вашите мускули, мозък и сетивни органи, каквито са очите и ушите.”

Според X. Р. Манек в момента в света има около 3000 човека, поддържащи своето тяло чрез светлинно хранене и е въпрос на време науката да открие механизма, по който става трансформирането на слънчевата енергия в човешкото тяло.

Препоръчана литература от X. Р. Манек: „Light medicine of future” by Jacob Lieberman; „The Healing Sun: Sunlight and Health in the 21st Cehtury” by Richard Hobday.


<i>Статията е взета от сп. "Житно Зърно", 2007 г., бр. 11<br ><br >Дата на първоначално въвеждане: 21.07.2009 г., 12:19 ч.</i>

User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×
×
  • Добави...