Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ани
Ани

Паневритмия. Когато Слънцето събуждаше деня

    Автор: Милка Периклиева

От 22 март до 22 септември, а понякога дори до започване на есенните дъждове, всяка сутрин преди изгрев Слънце голямата поляна на Изгрева се изпълваше с мъже и жени. Всеки стоеше тихо, съсредоточено, с молитва и благодарност посрещаше първите лъчи на Слънцето. След това се подреждахме в редици и правехме шестте ежедневни упражнения. Веднага след това музикантите със своите инструменти – цигулки, флейти и китари, заставаха в средата на полянката, а ние образувахме кръг около тях. Учителя идваше в центъра на кръга и под звуците на музиката, която той самият беше композирал, заедно с него всички играехме Паневритмия – упражнения, създадени пак от него.

Така през целия този период всяка ранна утрин в кръг около Учителя всички ние, млади и стари, учени и прости, мъже и жени, започвахме деня с плавни хармонични движения под звуците на прекрасна музика. Понякога хора от града идваха да гледат и често след упражненията отиваха при Учителя и задаваха въпроси.

Една сутрин, прекосявайки полянката на път за града, където ме очакваше моята ежедневна работа, видях, че Учителя пак бе заобиколен от група хора. Приближих се да послушам – имах все още 10 - 15 минути време. Двама граждани, явно идващи за първи път на Изгрева и любопитни да разберат какво става тука, задаваха въпроси на Учителя.

Единият попита:

– Каква е целта на тези упражнения и защо ги правите толкова рано сутрин в такова неудобно време?

– Тези упражнения - започна Учителя - могат да дадат големи резултати. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмия съзнателно, никакво зло не би могло да постигне държавата. Време е цялото човечество да промени своя начин на живот. Хиляди и хиляди години народите воюват помежду си и погледнете докъде са достигнали! Ние сме пред прага на една нова култура на Любовта, която ще побратими народите и хората. Границите ще отпаднат и народите ще заживеят като братя. Сега говоря за онова, което ще стане!

– И кога ще стане това? – попита един от гражданите. – И главно как ще стане?

– В природата има само развитие, а време и пространство, това са човешки величини. Новото ще дойде, когато старото бъде надживяно. Първо ще дойде една метла, да измете всичко старо. Богатите ще изпразнят касите си, ще се обедини трудът на работниците, ще се промени идеалът на хората и тогава ще дойде новата култура на Любовта и Братството между всички народи на Земята. Ние играем Паневритмия, за да се свържем с невидимите помагачи от всички светове и по този начин да улесним пътя на българския народ. Новото ще дойде, но не е ли по-добре да дойде с по-малко страдания и по-малко жертви. Природата има неизчерпаем склад от сили, които са на разположение на всяко разумно същество. Сутрин природата дава най-щедро. След обяд някои други лъчи се премесват с тези на Слънцето и даже при някои случаи действат вредно. Рекох, не се стремете да вършите велики работи. По-добре започнете с малките неща, започнете със служене на доброто!

Записах тези думи и затичах надолу по пътя към града, да отида на работа.

Както Слънцето пробужда новия работен ден, тъй и Учителя пробуждаше душите ни със светлината на новата култура за Любов и Братство.

Тези мисли, изказани от Учителя, носят в моето тефтерче датата 15 юни 1938 година.


<i>Из спомените на Милка Периклиева – "Разговори с Учителя"

Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"<br ><br >Дата на първоначално въвеждане: 30.03.2009 г., 21:48 ч.</i>

User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×
×
  • Добави...