Най-голямата скръб

Разказът е вдъхновен от Словото на Учителя Петър Дънов

Царят на арманите имаше много слуги, но един бе особено благочестив и смирен, а животът му угоден Богу. Но направи слугата неволно грешка един ден, която заплати скъпо – с живота си.

Но след изпълнението на присъдата при царя идва един от арманските мъдреци и му казва :

- Царю мой! Окото на Мъдростта вижда всичко и нищо не може да убягне на огнения му взор! Защото един закон има във всемира и той се нарича – правда! Царю, ти несправедливо уби своя слуга и ще бъдеш наказан. Провидението иска възмездие! Но, милостив е Вечният и ти ще получиш най-малкото наказание за убийство на праведник! Царю, ти ще се ожениш и син ще имаш, но мъка ще ти донесе той. Защото ще бъде сляп, глух и ням. Но знай – в страданието е твоето изкупление.

Потресен остана царят и кълбо от болка се сви в стомаха му и го повлече в несвяст. Защото мъдрецът бе почитан пророк и каквото казваше – ставаше.

И наистина, царят бе принуден да се ожени, за да запази царството си. Роди му се и син - сляп, глух и ням. Съкрушен бе царят и мъката му не знаеше граници. И нямаше ден, в който той да не оплаче клетата си и тежка съдба. Страдаше бащата, страдаше и детето.

Дойде мъдрецът един ден отново в двореца и поиска да види царя. И владетелят го прие, а в кътчетата на сърцето му се бе стаила надежда, че вести на милост му носи пророкът и синът му – ще бъде здрав!

Рече му тогава мъдрецът:

- Царю, чуй словата на Истината! Тежък грях извърши и бе наказан! Но по Милост Божия провидението изпрати най-лекото наказание! Но, ти – не бе благодарен! Ти, царю, не спря да се оплакваш и да оскверняваш Милостта Божия. Затова Всевишният ще обърне към теб Лицето на своята суровост и ти ще бъдеш наказан още по-строго!

Озлобен от многото болка и потресен от казаното, царят хвърли мъдреца в тъмница.

Порасна принцът и Слънцето да види замечта! И искаше да се радва и той на красивия свят, за който само бе слушал, да чуе звуците на природата и музиката на своя народ. И тръгна принцът към царството на келвите, защото бе чул, че тяхната принцеса има цяр за всяка болест и недъг: но помага само на този, на когото пожелае. А за красотата й, казваха, че е неземна – но знаят ли слепи очи какво е красота. Но принцесата бе особена – тя криеше лицето си от хората, защото мълвяха, че който я зърне, ума си по нея губи и пада покосен от любов.

Но знаят ли слепи очи що е обич?

Прие принцесата своя гост от Армания и рече му:

- Добре дошъл, принце! Аз зная за твоите страдания, и – чаках те! Искаш болката ти да облекча – ела!

И тя сложи нежни ръце върху очите му и запя тъжна песен на странен език.

И – чудото стана!

Принцът прогледна и първото нещо, което видя бе красивата фигура и прекрасно лице на младата жена. И усети за първи път той чара на женска красота! Непознато влечение и чувство го обзе, и усети в себе си принца полъха на любовта.

Но – скри се принцесата.

Изгуби принцът своята възлюбена, защото тя криеше лицето си от хората.

Рече тогава:

- Бях ням, глух и сляп, и – страдах! Но страдание ли бе това? Сега болката е три пъти по-голяма, защото изгубих любовта...

О, няма по-голямо нещастие от това, да видиш Любовта, и – да я нямаш!