Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Иви
Иви

Случки из живота на древните българи край Волга

В старите летописи се разказва, че българските царе край Волга много обичали мъдрите изречения и сложните гатанки. Когато царят канел своите велможи на пир, той обичал да задава на гостите си трудни въпроси и много се радвал, ако не могат да му отговорят.

Кое е онова животно, което сутрин ходи на четири крака, през деня - на два, а вечер - на три крака?

Веднъж царят вдигнал в двореца си голям пир, на който имало не само българи, а и чужденци. И точно когато донесли пред него печеното месо и всички чакали да им го раздаде като на свои хранени хора, той изведнъж казал:

- Почакайте още малко! Най-голямото парче от печеното ще дам на оня, който ми отгатне една съвсем малка гатанка.

Умълчали се царедворците, защото знаели, че малките гатанки на царя не били никак лесни. А той ги запитал:

- Кажете ми, кое е онова животно, което сутрин ходи на четири крака, през деня - на два, а вечер - на три крака.

Дълго мислили и велможите, и чужденците, но никой не можал да отговори. А отговорът бил много прост - това необикновено животно е човекът. Сутрин - в утрото на своя живот - той пълзи по земята и ходи на четири крака. На обед - в зенита на своя живот - върви уверено на два крака. А вечер - в залеза на своя живот - добавя към двата си крака и бастуна, и затова тогава върви на три крака.

Коя къща има две бели врати и една черна?

Друг път царят задал следната гатанка: коя къща има две бели врати и една черна. Дълго мислили царедворците и пак никой не можал да отговори. А отговорът пак бил прост. Тази къща е животът, защото животът на човека минава точно през три големи врати. Първата врата, е неговото раждане и това е бялата врата, най-светлата в неговия живот. Втората врата, през която минава човек, е сватбата и тя също е бяла. А третата и последна врата е вратата на смъртта - тя е черна.

Справедливо ли е красотата да носи гибел?

Имало и други гатанки, които задавал царят на волжките българи. Но веднъж станало така, че точно на едно голямо празненство го сполетяла тежка мъка. В залата влязъл с наведена глава прашен конник и му казал, че в далечна Хазария умряла дъщеря му Зора, която тамошният цар - хаганът - похитил заради нейната красота.

Страшна мъка обзела царя и той не можел нито да яде, нито да спи дни наред.

- Кажете - рекъл той на своите велможи, - щеше ли моята дъщеря да умре, ако оня злодей не беше видял, че е хубаво и лично момиче? И справедливо ли е красотата на човека да му носи смърт, както стана с моята дъщеря? Кажете ми, справедливо ли е това?

- Успокой се, царю! - говорели разтревожените велможи.

- Не, отговорете ми! - казал царят. - Справедливо ли е красотата да носи гибел! Какво ще кажете вие, които уж владеете цялата мъдрост на света. Искам от вас още утре да дойдете при мен и да ми отговорите на този Въпрос. Ако не - ще ви прогоня от двореца.

Угрижени излезли от залата царедворците, но в уречения час всички се върнали при царя.

- Е, намерихте ли отговор на моята мъка? Ако сте намерили бързо казвайте, какво да напиша на гроба на моята дъщеря, на която красотата донесе смърт, а разумът - страдание. Не може светът да е толкова лошо направен, че да няма отговор на този въпрос.

Дълго мълчали царедворците и точно когато тишината започнала да тежи като олово и царят скочил от трона си, за да ги прогони, пред него бавно се изправил най-старият мъдрец и казал:

- Царю, аз зная какво трябва да напишеш на гроба на дъщеря си. Напиши: Смъртта е врата, през която всички ще минат - и красивите, и грозните, и бедните, и богатите. Но от красивия ще остане красив спомен на света, а другият няма и това да остави.

Дълго мълчал и мислил царят. А после изведнъж се изправил и рекъл:

- Благодаря ти, човече! Ти каза най-голямата мъдрост на света. Смъртта наистина е врата, през която всички ще минат. Но красивият ще остави красив спомен. А разумният ще помага на хората дори и от гроба. Затова нека знаем това и няма да сме живели напразно на света.

И до днес във волжките земи стои един голям камък, на който са записани думите, които казал оня неизвестен мъдрец.

Хиляда години са минали оттогава и хиляда мъдреци са минали през вратата на смъртта. Но думите на оня мъдрец се повтарят и досега, а това показва, че мъдрата мисъл е по-силна и от смъртта. Тя побеждава дори хилядолетията.


"По пътя на небесната сърна" 4, стр. 27-29

Няколко случки из живота на древните българи край Волга (оригинално заглавие) - легенда

Петър Добрев

Тангра ТанНакРа ИК, 2000г.

ISBN: 954-9942-10-

Дата на първоначално въвеждане: 03.09.2005 г., 05:02 ч.

User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×
×
  • Добави...