Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Орлин Баев
Орлин Баев

Посоките на човека - парадоксите на нашето време

    Автор: д-р Боб Морхед, Орлин Баев (обикновен човек)

Накъде е тръгнал човекът?! Парадоксите на нашето време

Парадоксът на нашето време е, че имаме:

- Високи сгради, но ниска търпимост.

- Изобилие от техника, но оскъдица от любов.

- Много осигуряване, но малко сигурност.

- Много застраховане, но малко самоувереност.

- Много информация, но малко смисъл.

- Високи сгради, но ниски етика и взаимно разбиране.

- Брилянтна логика, но низвергнати в калта интуиция и приказност.

- Широки магистрали, но тесни възгледи.

- Харчим повече, но имаме по-малко.

- Купуваме повече, но се радваме по-малко.

- Имаме по-големи къщи и по-малки семейства.

- Повече удобства, но по-малко време.

- Имаме повече удоволствия, но по-малко щастие.

- Имаме повече оргазми, но по-малко радост в ежедневието си.

- Повече знание, но по-малко вяра в себе си.

- Контролираме все повече природата, но все повече се откъсваме от сърцето и.

- Имаме все повече средства за комуникация, за да се лъжем все по-успешно един друг.

- Пътуваме все по-бързо, за да се манипулираме и убиваме все по-успешно.

- На всеки няколко години удвояваме числеността си, но всеки ден унищожаваме безвъзвратно животински вид.

- Имаме повече образование, но по-малко разум.

- Повече знания, но по-лоша преценка.

- Повече знания, но по-малко мъдрост.

- Имаме повече експерти, но и повече проблеми.

- Имаме стотици школи по психотерапия, за да лекуваме хилядите си експлоадиращи от бездната на безсмислието в душите ни невротичности.

- Имаме все повече семейни терапевти и все по-малко семейства.

- Проникнахме в гените, за да продаваме безсмъртие и творим чудовшща.

- Правим повече секс, но се обичаме по-малко.

- Повече медицина, но по-малко здраве.

- Имаме все повече бизнес медицина и все по-малко хуманна медицина.

- Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си.

- Говорим твърде много, но обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

- Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем.

- Знаем как да оцеляваме, но не знаем как да бъдем.

- Познаваме все повече физиологията си, но не знаем кои сме, защо сме тук и каква е целта на живота ни.

- Науката за когницията ни е проследимо обективна, но непроследимо плоска и кастриращо духа ни субективна.

- Вкопчили сме се в живота на тялото си, но си нямаме идея за мъдростта на смъртта си.

- Развиваме изкуствения интелект и все повече редуцираме знанието за Себе си до въглеродни процесори на информация.

- Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините.

- Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим два метра и да се запознаем с новия съсед.

- Покорихме космическите ширини, но не и душевните.

- Измисляме все повече технология, с която все по-малко да ценим свободната си воля и все повече да се манипулираме.

- Въздигаме в култ богатството на парите, за да бъдем все по-бедни в душите си.

- Тренираме мускулите си, но оглупяваме все повече.

- Развиваме рационалността си, но сме все по-слабо емоционално и социално интелигентни.

- Създаваме все по-усъвършенствани роботи, но все повече губим човечността си.

- Намерихме законите на логиката, но загубихме законите на човещината.

- Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

- Пречистихме въздуха, но замърсихме душата.

- Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си.

- Пишем повече, но научаваме по-малко.

- Планираме повече, но постигаме по-малко.

- Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.

- Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия, но общуваме все по-малко.

- Имаме все повече цифрова памет, но все повече губим доверието в собствения си ум.

- Развиваме все повече компютрите си, но все по-малко разчитаме на мозъците си.

- Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане

- Времето на големите мускули и дребните души.

- Времето на лесните печалби и трудните връзки.

- Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи.

- Време на красиви къщи и разбити домове.

- Времето на бързите пътувания, но на дългите притеснения.

- На еднократните памперси, но на многократното повтаряне на обсебващите ни пороци.

- Време на еднократния морал и връзките за една нощ, но на дългосрочната дистанцираност, отчужденост и студенина.

- Хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни.

- Време, в което външните заместители заместват вътрешните стойности.

- Време, в което има много на витрината, но малко в склада.

- Време, в което се вкопчваме в маските на имиджа си, но нехаем за целостта на душите си.

- Време, в което твърде много се вълнуваме от мнението на другите, но твърде малко от гласа на сърцето си.

- Имаме много машини, но малко сърдечност.

- Време, в което имаме много рационалност, но малко в сърдечното знание.

- Време на технически прогрес, но на духовен регрес.

- Все повече гледаме навън, но все по-малко осъзнаваме безпределността отвътре.

- Обичаме да се налагаме, но мразим да се доверяваме.

- Контролираме средата и другия все повече, но сме все по-обсебени от нагоните си.

- Имаме много закони, но малко съзнание.

- Имаме много полиция, но малко човечност.

- Имаме много армии, но малко добросъседство.

- Имаме глобална компютърна мрежа, но загубихме връзката с природата.

- Време на феминизъм, но на все по-малко женственост.

- Време на секса за здрасти, но все по-малко мъжество.

- Все по-бързо задоволяваме нагоните си, но все повече пресъхваме за любов.

- Имаме много реторика, но малко истинност.

- Говорим много за хуманност, но с всеки филм сугестираме насилие.

- Имаме много еко организации и все по-малко природа.

- Все повече знаем за междуполовите разлики, но все по-малко се разбираме.

- Единици стават все по-богати, но 2/3 от човечеството става все по-бедно.

- Учим все повече икономика и финанси, но ресурсите се центрират все повече в малцина.

- Живеем и работим заедно телесно, но емоционално сме откъснати един от друг все повече.

- Земята ни става тясна, но егоизмът ни се разширява все повече.

- Имаме повече ум, но по-малко разум.

 

Забележка: горните редове представляват компилация между оригиналния текст на Боб Морхед „Парадоксът на нашето време” и мои мисли.

 

Д-р Боб Морхед

В италик текст: Орлин Баев

 


http://orlinbaev.blogspot.com/2010/05/blog-post_1902.html

User Feedback

Recommended Comments

Винаги ми е приятно да препрочитам по-горните редове. Благодаря! И най-сетне разбрах, че това е казано от Боб Морхед, а не от Джордж Гарлин ( всъщост Карлин). Самият Карлин се дистанцира от текста http://www.georgecarlin.com/home/dontblame.html

Линк към коментар
Share on other sites


×
×
  • Добави...