* по книгата на Питър Бъргър „Покана за Социология”
В глава четвърта от книгата си, наречена „Човекът в Обществото”, Гн. Бъргър защитава визията си за обществото като затвор, индивидите като принудително подчинени на правилата на този затвор, диктувани от институциите и техните лидери, както и от личности в сянка на върха на пирамидата на общественото стадо. Защо стадо? Защото разликата между стадо и общество се състои в това че стадото има за членове животни без самосъзнание, а обществото мислещи осъзнаващи себе си и света същества, тоест хора. За съжаление съвременното ниво на съзнание на масата индивиди е толкова ниско, че човешкият социум експлицитно-иронично бива наричан понякога стадо…
Бъргър използва пет характеристики с които обяснява връзката човек-общество:
1. Себеразполагане в обществото
2. Механизми за социален контрол
3. Обществени Слоеве(класи)
4. „Дефиниция на Ситуацията”
5. Институции
1. Себеразполагане в обществото: като деца ние биваме възпитавани от родителите си, училището, ние им вярваме безрезервно и по този начин обществото ни натрапва точно какво можем да правим или не, дори какво е желателно да мислим или не, какво да очакваме от живота, какви цели да имаме, какви критерии да имаме за щастие и успех. Свързването на новия индивид(детето) с обществото бива налагано чрез множество правила и норми, които трябва да бъдат спазвани. Подчиняването на тези правила става чрез средствата за социален контрол.
2. Механизми за Социален Контрол – Социалният Контрол бива поддържан чрез разнообразни механизми които да „вкарат в пътя” непокорните членове на стадото.
2.1. Насилие – Физическо насилие и заплаха
2.2. Икономически контрол – поддържането на ниво на бедност на членове от обществото или цели групи, държави, континенти - осигурява контролирането им чрез максимално ограничената им възможност за финансова мобилност в един свят ръководен от парите. Още – страх от уволнение или неприемане на работа. Страх че ако не се спазват наложените схеми и рамки на развитие – образование, дипломи, човек ще бъде изхвърлен в периферията на социума.
2.3 Ментален и вербален натиск – Убеждение – Ментално убеждение – подчинение на общественото мнение, на „какво ще кажат хората”. Вербално убеждение – склоняване в смисъла на подчинението.
--- 2.3.1 Клюки, порицания, насмешка, слухове, клевети – основателни или не, те въздействат на различния индивид като засягат стадното му чувство, тоест подсъзнателното му единство с колектива.
--- 2.3.2 Заплаха от отлъчване от групата – това е една по-силна форма на въздействие на колективното съзнание на човека
--- 2.3.3 Лъжа и измама – човек може да бъде убеден да поддържа даден модел на поведение като бъде лъган. Цели държави, ако не и цялата ни планета е под контрола и ръководството именно на измамите на върхушка, за която обикновеният гражданин, дори и професор и политик, знае малко…
2.4 Морал, традиция, обичаи – тези средства, особено силни поради това че действат отвътре, от позицията на съзнанието на човека, са налагани през вековете с цел обуздаване животинската страна на човешкото поведение
2.5 Професионални норми на поведение
2.6 Семейство – в обществото има създаден имидж на проспериращия индивид, който освен определен финансов статус и професионална реализация, задължително е създал семейство и деца – ако индивидът не се вмества в тези рамки, той бива дискредитиран от общественото мнение. Индивидът прави всичко възможно да избегне това дискредитиране.
3. Обществена Стратификация, Класи – В миналото стратификацията на обществените слоеве е била определяна според „божествеността” на човека. Резултат от това е по-скорошната Аристократична класа, която все още бива поддържана в някои държави. Един типичен пример за класово общество дълго време е била Индия с нейните пет класи: Брамани (духовници), Кшатрии (Воини и Управници), Вайшии (търговци, занаятчии), шудрии (земеделци, работници) и неприкасаеми (вършещи най-тежката и непривлекателна работа). В днешно време класите се определят главно по финансовото състояние на принадлежащите си, независимо от начина на придобиване на средствата. Делят се основно на висша, средна и низша (работническа, парии).
4. Институции – те регулират и канализират човешките действия, дават илюзията че техните императиви са единствената възможност и реалност, маркират в хронологическа и поведенческа последователност човешките действия. Институциите трасират желаната посока на развитие на средният индивид, смятат за нежелателно правото му да мисли свободно и да търси отговори на въпроси, осигуряват модел на съществуване, например желанието за създаване на семейство и деца, образование, за притежания, за професионална реализация. Институциите създават обществен модел за подражание – представа за желания тип човек.
Накратко: Бъргър казва че ние сформираме самосъзнанието си във връзка със социалната си позиция, положението си в обществото. Това положение бива поддържано от механизмите на социалния контрол. Материалното ни съществуване в рамките на обществото на определена класа предопределя очакванията ни от живота и бъдещето ни, както и целите и начините по които да ги постигнем. Всяка класа поддържа различна визия за света и живота и по-горните класи доминират низшестоящите. Управляващите от високо ниво и институциите които те създават и променят, както и техните закони поставят живота на човека в тесни коловози, добре отъпкани от предците ни и поради това смятани от хората за нещо естествено.
За контакти с автора:
Email: orlinbaev@gmail.com
GSM: 0878/260634
Recommended Comments
Няма коментари за показване