Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Ради
Ради

Недоволството и задоволството като фактор на еволюцията

    Автор: Васил Назъров

"Не аз, а Христос в мен"

Както изразът предполага, между „аз” (мен) и „Христос в мен” има разлика. И по силата на тази разлика недоволството и доволството като човешки атрибут са неотменна функция на един несъвършен „аз” - нашият човешки аз. В този смисъл, недоволството може да има полезен и вреден аспект.

Полезно е недоволството, което се поражда от осъзнаването на едно несъвършенство на собствения аз. Респективно, преодоляването на едно собствено несъвършенство поражда едно полезно задоволство.

Недоволството става вредно тогава, когато се заблуждаваме, че неговата причина се крие в несъвършенството на другите азове. В този, втория случай, вместо да ни подтиква да изправим собствените си несъвършенства, недоволството (или по-скоро заблудата) ни кара да се опитваме да изправяме несъвършенствата на другите. Всички знаем, до какви резултати води това.

Или да го кажа по друг начин - негативите, които понасяме във връзка с недоволството, се пораждат не от самото недоволство като такова, а от илюзиите, които си създаваме за причините на недоволството. И обратно, когато се освободим от илюзиите, недоволството се превръща в полезен фактор на еволюцията.

В този смисъл, смирението представлява процес на осъзнаване, че причините за всяко недоволство се коренят в собственото ни несъвършенство. Обратно, гордостта представлява илюзия, че нашето недоволство се поражда и причинява от чуждото несъвършенство.

Когато един „аз” се освободи от илюзиите си във връзка с недоволството, тогава отношението му към другите азове прераства в любов. В това число и към себе си и към Бог като азове. По тази причина любовта, която един „аз” изпитва към другите азове, не зависи от степента на съвършенство на другите азове, а само от неговата собствена. А Бог, като абсолютен и съвършен Аз, изпитва абсолютна любов към всички азове.

Недоволството във връзка с щастието

Да си щастлив означава да си доволен от външната реалност и недоволен от собствената си вътрешна същност. В такова състояние човек е в съзвучие и хармония със строежа на макро- и микро-космоса, за които има обективно възприятие и себе-възприятие. Обратно, когато човекът е доволен от себе си (счита се за съвършен) и недоволен от външния свят (счита го за несъвършен), тогава човек е нещастен. Причината за това положение на нещата е, че в единия случай човек се опитва да приведе себе си в хармония с макрокосмоса, което е напълно в рамките на неговите възможности, а в другия случай се опитва да приведе макрокосмоса (Бог) в хармония със себе си, което е напълно извън рамките на неговите възможности (поне на настоящия еволюционен стадий). В този, втория случай обективната невъзможност води до там, че всички начинания на "съвършения" човек завършват с провал. А представете си колко е депресиращо да си така съвършен и да не можеш да доведеш до успешен завършек нито едно свое начинание. От друга страна, представете си колко е удовлетворително за един несъвършен човек да осъществи плановете си. Разбира се, несъвършеният човек не може да реализира всичките си планове, а само някои, но това не му тежи, защото той знае, че не е съвършен и търси и използва всяка възможност да се поучи от грешките си и да ги изправи. И често се случва така, че едни провалени планове биват успешно реализирани след внасяне на необходимите корекции. Съвършеният човек обаче сам изключва за себе си такава възможност, тъй като неговите планове са "съвършени" и съответно не подлежат на корекция.

Невъзможността човек да удовлетвори своите пориви, да реализира своите планове за настоящето и бъдещето представлява унижение на човешката воля. При това, тук не става въпрос за наложено отвън унижение под формата на наказание, а просто човек сам поставя собствената си летва на непостижима за него в дадения момент височина. Казвам "в дадения момент", защото по принцип Бог така е създал човека, собствения си син, че не съществува такова нещо като непостижима за него височина. И човекът е запазил инстинктивен спомен за този факт при слизането си от духа в материята и тук продължава да изисква полагащото му се място. Това добре, но човекът е забравил или може би все още не е научил, че за постигането на една или друга височина е необходимо да бъдат положени определени усилия, а в материята това отнема и време. Силата, която човек трябва да приложи за извършване на определена работа, за реализиране на волята се нарича любов. От тук следва, че човек е свободен (реализация на волята) според мярата на любовта, която може да породи от себе си.

По този повод Апостол Павел казва: "Ако говоря с човечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка. И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм." (Към Коринтяни 13:1) Тоест, ако говоря, а любов нямам, не говоря аз от себе си, а друг говори чрез мен, както и медта не звънти от себе си, а защото я удрят отвън. И ако планини премествам, но любов нямам, силата за преместването не е от мен, а от друг някой и аз не съм свободен да местя планините по собствено усмотрение.

Бог, като родил своите деца (нас), кредитирал ни е със своята Любов и благодарение на божията любов ние сме били способни да постигаме висините на Райската градина. Аналогично, майката носи на ръце новороденото си дете, но както умната майка трябва да остави детето си само за да се научи да ходи, така и Бог ни е оставил сами, за да се научим да пораждаме любовта от себе си. Отбити от цицката на Божията Любов, райските висини са останали непостижими за нашите младенчески сили и ние сме потънали в материята. И както житното зърно, погребано в пръстта, развива в себе си силата да се издигне към слънцето и към нов живот, така и ние, потънали в материята, трябва да породим в себе си силата на любовта, чрез която единствено сме в състояние да се издигнем отново до райската градина и безсмъртието. За да ни подпомогне в тези ни усилия, Бог е изпратил при нас нашия по-голям и първороден брат Христос, да ни учи и води в пътя.

И да се върнем на темата за щастието и нещастието. Погледнато от този ъгъл, нещастието и страданията на съвременните хора се пораждат от това, че те се опитват да постигнат божественото битие не със силата на собствената си любов, но по милост отвън. Но това не може да стане, защото нашият любящ Отец иска да ни възпитава не като просяци и готованци, а като пълноправни и суверенни Негови синове, които един ден да наследят царството Му. За да постигнем това, ние от своя страна ще трябва да се потрудим. За тези, които разбират това, трудът е песен и те са щастливи. За онези, които не разбират, трудът е мъчение и те са нещастни.

Недоволството във връзка с хумора

Голяма част от нещата, които казахме за недоволството и доволството могат да бъдат проследени и във връзка с хумора.

Когато човек осъзнае едно собствено несъвършенство като причина за недоволството си, той може да реагира по два начина. Единият начин е да положи всички усилия да се поправи, което го издига над несъвършенството и вече от тази позиция човек е в състояние да се посмее над себе си. Другият начин е да си каже: "Е, какво да се прави, такава ми била съдбата, ще се търпи!" При този избор на човек не му остава нищо друго освен да започне да оплаква "злощастната" си съдба, а от тук и плачът. В този случай смехът има оздравително, а плачът разрушително въздействие върху аза.

Когато човек се заблуждава, че причина за неговото недоволство е нечие чуждо несъвършенство, невъзможността и безсилието за изправяне на чуждите несъвършенства водят отново до разрушителен за аза плач.

Когато човек обективно наблюдава чуждите несъвършенства, също има два основни варианта за реакция. Единият вариант е да се поддаде на илюзията, че той е по-съвършен, от което да изпита егоистично задоволство и да се надсмее над чуждото несъвършенство. При другия вариант човекът вече е преодолял в себе си наблюдаваното несъвършенство и това поражда в него чувство на разбиране и състрадание. В този случай смехът има разрушително, а плачът оздравително въздействие върху аза.

Разбира се, тук нещата са представени твърде схематично и полярно, докато животът е изпъстрен с неизброимо богатство от вариации.


Дата на първоначално въвеждане: 19.04.2007 г., 15:43 ч.

User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×
×
  • Добави...