По улиците днес се разминаваме
и всяка стъпка точно сме отмерили.
Защо сега дори не се познаваме,
загубили предишното доверие.
Къде са неразделните приятели,
един до друг навсякъде до вчера.
Защо са днес открити неприятели,
две думи искрени те не намериха.
Защо не сме едни и същи винаги,
дори да сме почувствали умората,
дори да ни делят различни истини,
не сме ли все едни и същи - хора.
Ще те чакам хиляда години.
Ти нали затова ме избра?
Ще намеря хиляда причини
да живея и да не умра!
Ще настъпват големи промени,
ще се сменят слънца и луни,
ще пресъхват морета, но в мене
нищо няма да се промени.
Ще си взема за четене книга,
ще отглеждам в саксия звезда,
ще живея сам - ще ми стига
малко въздух и малко вода.
Трубадури, поети, пройдохи
ще се спират под моя балкон.
И мъже от различни епохи
ще ми правят любовен поклон.
Но ще бъда суров и хладен.
Ти нали затова ме из
