Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят,
аз ще стана празен кръстопът,
който само ветрове ще веят.
Едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма.
Но ти си тук - усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене
ще се насмея и ще се наплача...
Да, ти си тук! Усе
Понякога човек се нуждае да живее,
понякога се моли да умре,
понякога и болката в сърцето
раздира с черни мисли очите на дете.
Понякога душата бяла
полита в чисти небеса,
понякога в очи зелени
сълзи оставят спомена за любовта.
Понякога във теб остава
горчивината от деня,
понякога любовен шепот
дочуваш ти във тъмнина.
Понякога, но не и в
Гримът е свален,
Контурът на скулата е забравен в деня.
Споменът е запазен в употребеното тяло, проснато.
Последното перо пада.
Заформя се извратена тройка - Аз, Живота и следващият Ти.
Денят ще се роди пак,
шарен, прелестен, парад на новият грим.
Miss Drag-Queen of America
издига в ръката си пластмасов микрофон
вместо пламтящ факел
и короната й се протяга алчно към звездите
като небостъргачите на нощен Манхатън.
Тази вечер подиумът я освобождава
от робството да бъде мъжествена,
само защото се е родила мъж.
Тя не иска да бъде жена – единият пол
не би означавал нищо без другия
под великолепието на роклята й.
Затова на въпроса на журито отговаря
простичко и без капка кокетство,
че ще се върне към мъжките дрехи,
когато ста
На масата захвърлям милувка,
разтапяща се в шепота на свещта,
чаша вино, строшена с целувка,
догаря под завивките на нощта.
Разпилените листи самота
забравени гонят мое дихание,
обвити в цигарена тишина,
се давят тихо в своето ридание.
