Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят,
аз ще стана празен кръстопът,
който само ветрове ще веят.
Едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма.
Но ти си тук - усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене
ще се насмея и ще се наплача...
Да, ти си тук! Усе
Гримът е свален,
Контурът на скулата е забравен в деня.
Споменът е запазен в употребеното тяло, проснато.
Последното перо пада.
Заформя се извратена тройка - Аз, Живота и следващият Ти.
Денят ще се роди пак,
шарен, прелестен, парад на новият грим.
Седми показател – случаите, когато астролога може да допусне неточност: ученият споменава четири от тях: 1. Когато кверента е толкова глупав, че не знае нито как да зададе въпроса, нито какво иска да пита. 2. Когато времето на построяване на картата е грешно. 3. Когато майстора, не знае, преминало ли е Слънцето точката на MC или все още се намира на нея, или се намира след нея, или преди нея. 4. Когато Благодетеля или Вредителя имат равна сила. Следователно, при всеки такъв случай не трябва да
Ще те чакам хиляда години.
Ти нали затова ме избра?
Ще намеря хиляда причини
да живея и да не умра!
Ще настъпват големи промени,
ще се сменят слънца и луни,
ще пресъхват морета, но в мене
нищо няма да се промени.
Ще си взема за четене книга,
ще отглеждам в саксия звезда,
ще живея сам - ще ми стига
малко въздух и малко вода.
Трубадури, поети, пройдохи
ще се спират под моя балкон.
И мъже от различни епохи
ще ми правят любовен поклон.
Но ще бъда суров и хладен.
Ти нали затова ме из
На масата захвърлям милувка,
разтапяща се в шепота на свещта,
чаша вино, строшена с целувка,
догаря под завивките на нощта.
Разпилените листи самота
забравени гонят мое дихание,
обвити в цигарена тишина,
се давят тихо в своето ридание.
Понякога човек се нуждае да живее,
понякога се моли да умре,
понякога и болката в сърцето
раздира с черни мисли очите на дете.
Понякога душата бяла
полита в чисти небеса,
понякога в очи зелени
сълзи оставят спомена за любовта.
Понякога във теб остава
горчивината от деня,
понякога любовен шепот
дочуваш ти във тъмнина.
Понякога, но не и в
