Две малки палета в гората край язовир Копринка се лутаха скимтейки.

Бяха слаби и изплашени-нямаше място за кумене и чудене. Решението беше единодушто.

Веднага ги взехме с колата и решихме, че ще ги нахраним, ще ги сложим в двора на къщата и след няколко дни мъжа ми ще ги закара на село при баща си докато отраснат.

Това беше вчера, а днес вече са тъй щастливи и доволни, тъй игриви и преяли, че моето щастие е едно просто последствие от кучешкото щастие.