...
Entry posted by Milena ·
314 прегледа
презряла Луната своя плод
откъсва и отново със
сребристо наметало тръгва;
пак натежала ще се върне
все по дирята на Слънцето,
златното от изгрева да зърне...
То милва я с лъчите благи
та сънищата на цветята да са също златни
и когато се тихо разлиства Земята
да й пее нежно Луната...
0 Коментара
Recommended Comments
Няма коментари за показване