и тихия стон на напоени със сладост къпини,

покапали по устните, с които целуваме

цветовете~безвремие... когато извира

мелодията на световете

случвайки се едновременно тук и там,

където струните на мислите композират

на още неживяното линиите...

рубини искрят по гривите на кентаврите,

гравирайки със своя бяг тайната и руните

отключващи портала между световете;

бяла лотусова гръд разцъфтяла и

жар на нестинарка - хоро заиграла,

хлад от космични ветрове и синя вода

от очите на Гея са даровете пред олтара

на нова звезда

притваряйки клепки ще видиш

лъчите на Любовта...