…И когато поспре тишината

в моята празна неделна къща.

Сред стените с отминало време.

А денят с рязко щракване

свърши. И заключи остатъка думи.

В непотребния слънчев пясък

от брега запустял на чувствата…

И когато засипе вятърът

изтънелите диги на залеза.

С нощен мрак…отлежал.

И безпаметен.

И когато преде в самотата

своята зимна студена риза…

Аз за теб ще измоля от лятото

късче синьо, дъга…сянка близка.

…Този миг, в който крие сърцето ми

самотата на нощния пристан…