Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • entry
    1
  • comment
    1
  • views
    2,986

Единна теория на полето - ВечноТо!


ДиВен

1,323 views

 Share

Получи се така, че се докоснах до някой познания, които породиха необходимост от нови интерпретации на официално съществуващите научни представи във физиката. Ето защо предлагам ви накратко хипотезата и очаквам коментарите ви.

Някои изходни позиции:

o “Ако нещо някъде изчезне, то задължително на друго място ще се появи” М.В. Ломоносов

o Пределната скорост на светлината “във вакуума” е равна на 2,9979250(10).108 m.s-1;

o Закона на Айнщайн: E = m C2;

o Приемаме кръговрата в природата като естествен и оптимален вариант за нейното съществуване.

o Гравитационният закон на Нютон в неговият класически вид: F = fo (ma . mb/ r2 , където:

ma и mb са масите на взаимодействащите тела в kg;

r - разстоянието между тези тела в m;

fo - универсалната гравитационна константа - 6,67.10 -11 N. m2. kg-2;

Какъв е смисъла на r2 в гравитационният закон на Нютон? Ако погледнем чисто математически, получава се гранична повърхност с страна r! Как ви се струва, има ли смисъл?

Но ако осъзнаем, че това е един израз на взаимното им влияние е вече нещо друго! Процеса е двупосочен и едновременен - r2.

В светлината на гореказаното да запишем формулата на Айнщайн E / m = C2. Очебийно е че Енергията и материята са в някакво отношение изразено чрез C2? Възникват два въпроса:

o Нали максималната скорост е скоростта на светлината C? Тогава C2 какво е?

o Защо не запишем E / m = 2,9979250(10).108 m.s-1?

Според мен отговора е в двупосочността на прехода Енергия – материя и неговата цикличност, породена от нарушаване на равновесието и съответното му възстановяване!

На всяко изменение на Енергията Е, съответства и изменение на материята – m. За да се съхрани константният характер на скоростта на светлината – С, когато се извършва прехода Енергия – материя със скорост C, се извършва и преход материя – Енергия, също със скорост C. Процеса е едновременен и двупосочен и сумирането на двете скорости е естествено и равно на C2!

Тук се налага да отбележа, че цялата хипотеза съм изложил в книгата си „ВечноТо”, която можете да намерите в:

http://www.divensvet.com

Съществуват два свята – видим и невидим. Видимият ни дава формата, а невидимият, съдържанието. Ние винаги съществуваме в някаква гранична зона между тях, формирана от нашето осъзнаване на процеса. И двата свята се стремят да се проявят чрез нас и създават един непрекъснат процес – Живот!

Съществува симетрия спрямо х и у. На измененията в дясно, за да се съхрани равновесието в двата свята, съответстват изменения в ляво - Е и m се увеличават. Намалявайки Е , за да се запази константният характер на скоростта на светлината намалява съответно и m – бъдещето се свива за да се прояви като се материализира. Съгласно гореказаното, за да се съхрани равновесието на Цялото отляво Е и m се увеличават – миналото се разширява и се одухотворява.

Нека разложим духовните и материални сили!

Видимо се очертава противоречивата им същност спрямо оста у - бъдеще и минало! Интересното в случая е еднаквостта им, спрямо оста х, което прави възможно проявата на времето и пространството, тоест ДВИЖЕНИЕто!

Тогава, какво сме ние? Не сме ли едно съчетание на: Енергия – материя, форма – съдържание, Душа – ген… в много светлина. Познаваме ли реалността в която живеем? Тя, като част от едно цяло, не е ли просто резултат обобщаващ двата свята, чрез нас в един – нашият! За да бъде Животът ни в хармония, не трябва ли да опознаем и двата свята, за да можем да изживяваме по най-щастливият начин различните събития породени от „смесването” им?

Енергията е в непрекъснато движение през нас и чрез нас! Когато тече свободно, предизвиква най-красивите ни изживявания, а когато не може да мине, се натрупва някъде в нас или около нас и се стреми силово да си направи път, предизвиквайки страдания! Необходимата Енергия за процеса наречен Живот, протича през нас и не може да бъде спрян. Затова нека не затваряме “кранчетата си”, за да не предизвикваме страданията си.

Всичко, съществува извън нас и в нас, независимо от осъзнаването му от нас и ни дава възможност да изразим себе си като одухотворим делата си чрез теория и материализираме идеите си чрез практика. По такъв начин можем да открием и изразим своята уникална индивидуалност.

Силата на Живота е в неосъзнатият ни стремеж да разберем Вечното, заложен в нас като индивидуалност!

Всичко е взаимосвързано… и е в едно Цяло… и се влияе от всичко останало… и всяка частица от него съдържа информация за Цялото! От семето пониква дърво, а от дървото се ражда плод… съдържащ в себе си семето! Вечното е и единство на противоречия, стремящи се към равновесие. Ето защо и самият експеримент променя Вечното и Вечното откликва на експеримента. Цялото е живо! Всяко въздействие върху него го преподрежда и предизвиква изживявания, които от своя страна, също предизвикват изживявания в този който ги е предизвикал...

Животът е вечно противоречие..., ние също. Противоречива същност в противоречива среда – едно великолепно изобилие от възможности за Живот и една невъзможност да се дефинираме.

Обречени сме да свършим работата, за която сме създадени, притискани от тези противоречиви сили и е по-добре да осъзнаем този факт! Не ни е позволено да бъдем други, защото работата трябва да се извърши. Резултатът е ДВИЖЕНИЕ!A

Вечното изживява себе си чрез теб… чрез нас! Работата трябва да се извърши от теб… от нас. То винаги има и други варианти и каква ще бъде ползата ти да се откажеш от тази си възможност за проява?

 Share

1 Comment


Recommended Comments

Guest
Add a comment...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...