Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • entries
    170
  • comments
    116
  • views
    53,665

стихове


Слънчева

272 views

 Share

Елате, елате всички в моя свят,

елате и подайте си ръце!

Там ни болка има, ни духовен глад,

там всичко е огромно, пламнало сърце!

Там няма роби на комерсиални чувства,

там няма завист и омраза.

Освободени всички, без духовни блудства,

освободени от житейската зараза.

Елате в моя чуден свят

кадето любовта не гасне.

Там ни болка има, ни духовен глад,

там всичко бяло и прекрасно е!

*******************************************************************

"......и създаде Господ Човека.

Мъж и Жена Го създаде......"

Когато замечтая със затворени очи

твоите очи отсреща пак ме гледат.

Нахлуваш в спомени и в мечти

и твоето лице от неизказана любов е бледо.

Жена съм аз, а мъж си ти -

какво ли повече да искаме?

Живеем прагматично в безлюбието си

желания съвсем човешки да потискаме.

Че неприлично е да си жена

и в женственост от плът-безплътна да догаряш.

Мъжът е по-прието да има и права,

макар и той от страх желанията да затваря.

Предпочитаме да бъдем там,

където има кяр от нещо материално.

Но любейки се всеки си е сам,

дори да няма обич, топлина не е фатално.

Сега сме роби на разни правила,

стремеж към положения обществени.

Забравихме, че ти си мъж, а аз жена -

любов и топлина умират девствени.

'98

***********************************************************************

Аз исках да докосна любовта ти.

Направих жертви и не съжалявам.

Но Бог отсъдил е така -

в страданието любовта да изживявам.

И няма думи, нямам вече нищичко,

което да заложа и обричам.

Защото всичко взето е от мен...

и ми остава само да обичам.

'96

************************************************************************

"Душата ми обрулена и мъртва

пустее без икони и олтар.

В нея аз ви пуснах, като в църква,

а трябваше да сложа катинар..."

Д. Дамянов

Над стиховете ти притихнала съм като пред икона.

Ръката ми сама повдига се за кръст.

Душата ти ме гледа от висотата на амвона,

макар и в тялото създадено от пръст.

Мъката голяма ще възпея,

щом ражда толкова любов.

Макар и аз за обич да копнея

и мислено да пращам своя зов...

Не знам дали е наказание, дали награда

да носим в себе си сърца такива.

Но участта любов да даваме, на нас се пада.

И ще я раздаваме докрай. - Животът бързо си отива.

Благодаря!-ще кажа на поета,

докоснал моята душа ранена.

А мъката ми, дваж проклета!

Щом обич ражда да е благословена!

**************************************************************************

Родилни мъки - нов живот,

в чистилище с подли същества.

Бродираме живота - бод след бод,

тъчем пътека - собствената си съдба.

Изграждаме света. О, не - рушим!

Дали със сила или със слова.

Уж с намерения добри, а все грешим,

живеем. А какво остава след това?

Душата си не чуваме, не се поглеждаме,

не търсим градивната, пречистена частица в нас.

В живота глупост и суета отглеждаме.

И няма Ние, има само АЗ!

****************************************************************************

Политическа действителност

Европа. Европа казвате. Към нея

трябва ний да се стремим.

Да забравим петвековна епопея,

Европейско място да си отредим.

Къде да хвърлим Българската гордост?

Духът на наще прадеди?

Европа казвате, тя и народност

и граници отново да определи.

Та тази именно Европа

с пет века политически стремеж

остави цял народ да гине

и пускаше в действие най-лицемерния брътвеж.

А тук един народ измираше.

И клан, и бит, духовно обруган.

Европа смисъл не намираше

да обуздава башибозушки ятаган.

*****

Смятат ни сега за прости и диваци.

Да! В пет века робство, дивота

дедите ни са расли. Но пък си имаме герои и юнаци

духовно войнство, измъкнало ни от чуждопоклоническа нищета!

Гордея се със миналото диво

на народа див, но оцелял! -

За Паисий тук ще ви попитам

дето нещо незначително е бил създал?..

За век и половина лутане, свободни

спасители си търсим и все ровим.

Стараем се да угодим на влиянията модни,

а своята духовност, гордост тровим.

Ех, политици родни, наши,

уж най-лични ви избираме.

А пък България в света да се изправи все се плаши

достойно място с гордост не намираме.

За да има Българска държава,

за да може с гордост тук детето ми да порасте,

опознайте си предците главно!

И се вижте вий какво не сте!

9.07.97г.

**********************************************************************************

Отдавна вече всичко е казано.

Няма стих, нито проза различни.

Най-великото, най-просто е

и не трябва да бъде доказвано,

че в доказване на Великото сме безлични!

***********************************************************************************

Бях вятъра бушуващ вън

разлюлявах тревите, дървесата,

понесох се, докосната от тихия любовен звън

затоплена на Слънцето с лъчите колесати.

Превърнах се в нежен полъх

и вдъхнах аромата на цветята.

Погалих всички с нежният си дъх,

за да се влея с вик в Светлината.

'99

 Share

0 Comments


Recommended Comments

There are no comments to display.

Guest
Add a comment...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...