Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    170
  • коментара
    116
  • прегледа
    55077

стихове


Слънчева

442 прегледа

Мечта

На луната пращам своите послания

разговарям с нея - пак за теб.

Любовта ми цяла е едно страдание,

със звезди изписвам име - Ф е б...

Колко ли ще чакам още твоята усмивка,

твоите очи в мойте да се вгледат?..

В нощта потъвам, в облачна завивка

топлината търся. А звездите моля тебе да намерят.

И в съня те каня, чакам

и от него бягаш още...

И небето с мен заплака,

ще те чакам още, много дълги нощи.

*******************************************************************************

Сделка

Премерената доза светлина,

е лъч случаен в тъмнината.

Премерена и дозата любов

уви, не предизвиква красотата.

Раздаваме отмерено-не себеотдаване.

Любов и чест-в обяви за продаване.

Предлагаме и получаваме на "подобаваща" цена -

купувайте и не намирайте махна!..

*********************************************************************************

Не понесе никой Любовта, която в мен звучи.

Звук на безпределни честоти,

от който струните опъват се жестоко...

Изгаряща любов, завинаги затворена дълбоко.

Докосна я със чистотата мъничко дете

/от обичта неземна не се страхуват те/...

те носят я в себе си от Там,...

но с нея в този свят оставаш сам...

**********************************************************************************

Отвъден свят

Русалки нежни, самодиви

и разни там митични същества,

Летяха в пространство приказно красиво

/за мъничко и аз бях част от тези небеса/.

Видях и ангелите с хубост нежна,

и змейове със зейнали уста.

В хармония съжителство на доброта и грубост дива,

светли, вълшебно-обаятелни места.

Към нас дали ще приближава

невидим свят, прекрасен и щастлив? -

Бавно, изчаква ни, очите ни отваря

ще се превърне и Земята в Рай красив.

*****

От неизвестното сега боим се,

но Отвъдното с необятността си мами.

Неволно, със сърцата си натам стремим се,

от там енергия почерпва любовта ми.

************************************************************************************

Като приказка

Светкавица огромна, разцепваща небето

попаднала стрела, дълбоко в сърцето.

Любов самотна от недоверие несподелена

към друго търсещо сърце, от любовта ранено.

За да докаже любовта красива

"Обичам те!" в небе изписа облаче игриво

Светът от летен дъжд окъпан, от радост потрепери -

сърцето пламнало, раненото сърце намери.

И розовото облаче със синьо се прегърна,

защото на обичта му нежна тя отвърна.

А Слънцето въздъхна със усмивка,

към залез се отправи за радостна почивка.

***************************************************************************************

Дочувам музиката на Земята

природата ми шепне нещо.

Заслушах се в приказката на гората,

желае да ме поучава вещо.

Усетих стъпките на древен индианец

дошъл да ми покаже Вечният живот,

от мъдростта си да ми предаде. В молитвен танец

потънал, да измоли за слепците благослов.

Дочувам музиката. С нея ще се слея.

От нея част съм и дали

ще я обичам и в хармония с нея ще живея,

или ще затъна в глупост, както и преди?...

'98

******************************************************************************************

Изгубих се сред хаоса на хора търсещи,

изгубих се, за да намеря Него!

По пътя срещам изгубени души, все бързащи

напред, нагоре, отдадени на свойто Его.

Животът преминава, ей така, в търсене -

на себе си, на обич, секс, пари и свобода.

От глупави лъжи, с лицемерие изтърсвани

се отвращавам. Нима живеем за това?

Приятелство и обичта си чиста

опитвам да раздавам на приятели, без ред.

Приятелства, наниз от нашарени мъниста

се късат, пръскат се, от егоизъм и лъжи безчет.

И тръгвам пак към вас да диря път,

напред с обичта и с Него.

Без обич чиста обидите не могат да заспят,

май трябва да позабравим за глупавото Его.

'98

********************************************************************************************

Цигански танц

Танцувай циганино своя танц

в него и любов е скрита.

Танцувай и ми пей,

но не ме поглеждай в очите.

Че твойте цигански очи

два въглена горящи крият,

а в мойте самота личи...

жив въглен може и да я убие.

Танцувай циганино. Вземи ме в твоя танц

с усмивка в него ще участвам.

Върху горящи въглени и нестинарски ритъм

с магията на танца се пречиствам.

'99

********************************************************************************************

Потопих се във вълните на водата

станах част от нея.

Поисках сили от Земята

да мога любовта да проумея.

За нея в огън влизах и горях,

за нея молих се и плаках,

но да я повикам не посмях.

А тя живеела в мен

и в очите ми била.

Не огнено-горяща

и не като бушуваща вода.

В дълбоките очи

докосващи безкрая...

Познах я. Онази, дето все я търсех,

познах я дълбоко в сърцето.

Познава ме сега и тя...

Поглъща сили от Земята

потича - бистра, утихнала река...

'04

*********************************************************************************************

Живота е за тези, които го живеят.

Живот. По пътя към Смъртта.

Спирала, игра или какво е?

Над своите вини да можеш да се смееш.

Родени за Живота, но не от целомъдрието,

а родени от греха!

Дошли сме в свят фалшив.

Играем по чужди правила,

а всеки по-различен тук е Луд.

И аз избрах. Е, Луда съм сега.

А Лудите поправят схемите фалшиви

Лудите от своята вина горят.

От вас са неразбрани и даже да са диви.

Живота през смъртта без страх ще извървят!

'04

***********************************************************************************************************************************

0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...