пендари златни звънтят

по бялата струя на момина гръд

устни росни божурени

целуват на Слънцето първия лъч

дванадесет божура алени

разлистват дванадесет пълни Луни

всяка луна осветява порта една

пред която божура тихичко оставя

и в копнежното на огнения дъх

със звън пендара златно

зрънце в тишина засява

кълн неръкотворен избуява

дванадесет арки все към Слънцето водят

към звездите нова душа да проводят