Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    172
  • коментара
    116
  • прегледа
    56118

Чуване


Слънчева

823 прегледа

Дали сме се научили на толерантност? Можем ли да разговаряме помежду си? Имаме ли достатъчно добра воля да чуем и да се вслушаме в събеседника си? А дали някога сме се вслушвали и вглеждали в себе си?... Умеем ли да критикуваме, добронамерено /критикуваме може да се замени с по-подходяща дума/, а умеем ли да търпим критика?:feel happy:

Доста въпроси чакат отговор. Далеч съм от желанието да държа проповед, искам да си отговоря на въпросите и за това ще поразсъждавам.

Забелязах, че всеки от нас си има свои страхове, проблеми/комплекси натрупани в психиката и подсъзнанието, и при различни ситуации отключва страхове, реагира неадекватно-т. е. проектира своите си мисловни и психически модели върху другите... В хомеопатията се нарича делюзия.

Жалко е, че дори принципно изказани мнения провокират у някои хора реакции като от ужилване. А защо-защото точно хората, които имат силно развити лични чувства изискват от другите-уважение, приемане само на тяхното мнение, те именно си позволяват да раздават квалификации, да размахват пръст и да съдят...

Уравновесеният и разумен човек първо би се отдръпнал да оцени всяка ситуация безпристрастно, за да разбере своята роля, да научи своя урок. Но, както е известно вината винаги е по-удобно да се търси извън... мен.whistling.gif

Държим се като невъзпитани деца от детската градина. И от един въпрос по неутрална тема можем да направим скандал. А уж гледаме в една посока-духовната...wink.gif

Но духовността е вътре, тя се възпитава и заслужава. Може да се изрази абсолютно противоположно мнение без да се обиди лично даден човек. Ако има принципи, общовалидни, общочовешки, които се спазват обаче... Т. е. да се мери с един аршин за всеки, да сме справедливи /първо към себе си/... Защото ако мен ме боли от някоя дума, сигурно и другия ще го заболи, е може би не точно от същата дума, но...

За жалост, когато на едно място се съберат хора с близки проблеми те взаимно си ги отключват по метода на огледалото. Всеки започва да се оглежда в другия.

Всички ние сме на различна част от Пътя, на различно ниво на съзнание и за това в едни и същи думи влагаме различни понятия, смисъл. Всичко това не би било проблем ако го използваме за своето съзнателно израстване, за натрупване на опит. Да не повтаряме грешките си, а да ги изправяме.

За да може човек да се социализира и да намира общ език с останалите е необходимо да чува и да опита /поне!/ да види различната гледна точка на другите, да умее да я приема и ако е необходимо с разумни доводи да я обори. Винаги при няколко различни гл. точки истината е по средата.

Да се води разговор със събеседник е явно голямо предизвикателство. Но защо? - Защото ние приемаме отсрещния, инакомислещия, като потенциална заплаха. Изказаното различно мнение разчупва удобните рамки, в които сме се вкарали... Нарушава интересите ни...wink.gif

Но ако човек има Любов в очите си, ще види любов и отсреща, ако човек е приел, че има някъде дълбоко в него една Божествена частица, то и в другия човек ще я види...

"Не прави на другите това, което не искаш на теб да ти направят!"... това не програмира по особен начин-отрицателно. Както всяка забрана или заповед.

"Прави на другите това, което искаш на теб да направят!"... Не, защото трябва или защото другите така искат, а защото ми е приятно и ми доставя радост.

:feel happy:

Преди време, в разговори споделих, че майка ми е била с леви убеждени, т. е. комунистически. Автоматично ме квалифицираха като "враг". Времето е такова. На друго място казах, че много ми допада манталитета на "западните" хора, които ясно и точно заявяват до къде и как могат да помогнат, дали и с какво точно могат да те почерпят, ясни са. Веднага ми реагираха, че това било от студенина и пак станах-"враг"...wink.gif Изглежда "повредата" не е при мен. Това са именно подсъзнателните ни страхове и първосигнално приемане на всичко. Това са рамките и отсъждането-добър/лош! Приятел-враг... А всички сме просто хора-с болки, със страхове, жертви на жертви... на спящото съзнание.

Избрала съм да виждам и чувам доброто у всеки и от всяка ситуация да извличам поука. Избрала съм да бъда към хората такава, каквито искам и те да са с мен. Е, не се получава винаги, но пък има уроци...

Съдбата, Живота с някои хора ме разделя, с други събира... Благодарна съм!

Сигурна съм, че това, което писах до тук някои ще засегне, за други ще е полезно, но това е...

Изразих своите си мисли...

1 Коментар


Recommended Comments

Най-трудно е да се приеме, че думите към другите, че действитя ни,

реално, са насочени към нас самите.

А още по-трудно се проумява, че пътят към другите започва от пътя към нас самите.

Започва от приемането не само на положителното, но и на отрицателното.

За това се иска откритост и безпристрастност.

Иска се откровеност към собствените ни дълбини.

И много топлина, да приемеш грешките.

Да простиш, да си простиш...

За да продължиш.

Благодаря, СЛЪНЧЕВА!

Точните думи освобождават човека.

Дано повече от нас, да са готови да приемат

реалната свобода.

Картина на Мориц Ешер - 1; Картина на Мориц Ешер - 2; Картина на Мориц Ешер - 3

Линк към коментар
Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...