Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • entries
    20
  • comments
    33
  • views
    11,061

Сезони


Багира

372 views

 Share

Сезони

Пролет

Гората се разлиства-

закрива раните,

нанесени и от човека....

Оранжево пламъче

сред набола тревица-

предчувствие

Изсъхнало листо

насред мътна локва-

сбъдване

Пролетният дъжд

Отмива мръсотията.

Докогато успява...

Ручейче припява

на пролетния поток

Лилаво ухание

проби ланската шума

на самосъжалението ми.

Потокът с грохот отнася

камъните без опора.

Мравешки крачета

шумолят по Неизвървяни пътища.

Лято

Сред тревите – бисерчета във въздуха-

Сияйна гибел за малки хвъркати-

да не летят, или да порастнат?

Слънчев лъч през шубрака

докосна невидима капка.

Как заблестя!

Брястът прошумоля

с прогорените си листа:

“Защо?!?”

Слънчевите лъчи между листата

Разстилат летящо килимче

За уморените човешки мисли.

Приятелко четиринога,

Защо като теб да бъда “Тук и сега!”

не мога?!?

Слушах песента на щуреца

и грохота на града

Едното е излишно!

Слънчевата пътечка

ме отведе далеч от мен.

Погали ме вятърът.

Или залутана във времето душа?

Вятърко,

ненаслушах се на песента ти!

Затрептяха листата-

изумрудената арфа

на вятъра.

Дъждът спря.

Заискри планинският въздух.

Сиви облаци захлупиха гората.

Тихо е.

Ще има буря.

Сиви облаци.

Между тях къс синя надежда.

Бързо изтънява.

Славей запя.

Ах, имало е Изначална песен,

но не я помня!

Сред гората- ново поточе бълбука.

Потърсих вълшебното орехче от приказката-

да видя изворчето.

Ха, спукан водопровод!

Есен

Утрини прохладни.

Небето синьо искри,

Есен е.

Опустяло щъркелово гнездо.

Като сърцето ми.

Есенните листа

връщат Светлината,

поета от Земята.

Уморените листа

се отпуснаха

в прегръдката на вятъра.

Зима

Побелели дървета-

заслушани

в шепота на снежинките.

Сред бяла еднаквост

проскърцват стъпките

на търсещия Пътя.

Самотни стъпки сред преспите.

Кога ли ще стане пъртина?

Светът стана бял и чист.

Помислих, че се е променил ...

Водопадът с ледена усмивка

пее зимна песен.

Кристални върхари

се повдигат на пръсти

да целунат мразовита синева.

Безброй побелели гънки по канарите-

Безброй усмивки!

Планината се любува

на кристалната си белота.

Още не е минавал човек.

 Share

0 Comments


Recommended Comments

There are no comments to display.

Guest
Add a comment...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...