Когато идваш нощем със съня и сутрин рано си отиваш сам, без мен. И политаш към звездите – и отново сам, недостижим, студен – да блестиш, но не да сгряваш...

И когато денем спираш във сърцето и в ума, и не знам защо, защо оставаш?

И забравяш, и забравяш...

Нощем пак се връщаш, и защо? Една любов те окрилява и те праща в небесата, че без нея си снежинка във калта, така сама...

И пропадаш, и пропадаш...