Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • entries
    283
  • comments
    124
  • views
    97,641

"Вечно благовестие"-13 октомври 1929 г(Откровение 6 14)


Розалина

280 views

 Share

7. Вечно благовестие(резюме)

Беседа от Учителя, държана на 13 октомври 1929 г. София – Изгрев.

„И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие." *)

„И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие". Този ангел представя двехилядната година, която наближава.

Ангелите са същества от висша йерархия. Те са членове на Бялото Братство, което има задача да управлява света. Дето и да отидете, навсякъде ще видите, че Белите Братя управляват целия свят, както и цялата природа. Едни от тях определят отношенията между елементите; други – управляват водите; трети – огъня; четвърти – човешкият живот; пети – природните сили – електричество, магнетизъм; шести – регулират кръвообращението и т.н. Учените казват, че кръвообращението се обуславя от свиване и разпущане на сърцето. Ако това е така, сърцето много често би преставало да пулсира, вследствие на съпротивленията, които среща в пътя на своето движение. Значи, свиването и разпущането на сърцето се обуславя от електрическата енергия, която иде от пространството.

„И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие". Този ангел има отношение към любовта. Той иска да покаже на хората, че благото е в любовта. За да придобие това благо, човек трябва да бъде разумен. Разумността се заключава в прогресивната мисъл. Ако мисълта на човека не е прогресивна, той не може да направи никаква връзка с Първичната Причина. Щом се е отделил от Първата Причина на нещата, човек се чувства сам в света и не може да намери своето място. Няма ли прогресивна мисъл, човек не знае какво е отношението му към неговите ближни, към Битието. За да даде подтик на хората към правене на добро, той сам трябва да прави добро, да има прогресивна мисъл, да е свързан с Първата Причина. Всяко нещо, което човек прави, трябва да има цел, смисъл. Ако ученето няма цел, ученикът няма защо да учи. Учение, което няма цел, няма смисъл, представя тежест, излишен товар за човека. Някой има много знания, но е беден, не може да задоволи нуждите си. Той си казва: Какво учение е това, което не ми дава условия за добър живот? Наистина, какво учение, каква наука е тази, при която, човек ходи немил-недраг, няма пет пари в джоба си? За такъв човек, смело може да се каже: „Вода гази, жаден ходи; хляб носи, гладен ходи".

И видях друг ангел, който имаше вечното благовестие". Този ангел отдавна благовествува на хората, но те не се въодушевяват. Те казват: Мъка имаме. – Защо? – Пари нямаме, къщичка нямаме, знание нямаме, почести нямаме и т.н. – Мъка ли е това? От вас зависи, всичко да имате. Човек може и пари да има, и къща да има, и знание да има. Той може, в един ден, да придобие толкова знания, колкото в хиляда години.

Много хора са придобили знанието си моментално, по вътрешен път, чрез прозрение. В един ден, те са придобили знанието на целия свят.

„И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие." Да благовествувате, това значи, да служите на Бога. Който служи на Бога, той забравя себе си. На първо място той поставя Бога, а после себе си. Понеже е излязъл от Бога, човек трябва да пази връзката си с Него. Прекъсне ли тази връзка, той е осъден на смърт, тъй както реката, която се отказва да черпи вода от главния извор, е осъдена на пресъхване.

Седи някой и се оплаква, че е гладен, не знае, какво да прави. – Много просто! Щом е гладен, ще благодари на Бога за това. Хората мислят, че трябва да благодарят, само когато са получили нещо. Те казват: Има смисъл човек да благодари, но когато се нахрани, когато задоволи някаква своя нужда. Защо трябва да благодари, когато е гладен? – И като гладен, и като сит, човек трябва да благодари, защото, и в двата случая, има възможност да познае Бога, да се свърже с Него. – Големи страдания имам. – Благодари, че Бог те е удостоил със страдания. Казано е в Писанието: „Когото Бог обича, него наказва."

„И видях друг ангел, че летеше по небето, като имаше вечното благовестие." Къде се благовествува на съвременните хора? Навсякъде. Дето и да се обърнете, навсякъде се благовествува: и в науката, и в музиката, и в изкуствата, и в добродетелите, и в живота, и в смъртта, и в радостите, и в скърбите и т.н. Ангелът благовествува на хората: „Радвайте се и веселете се за всичко, което става в света, защото и злото ще се превърне в добро за онези, които разбират великия закон на живота". Който не разбира този закон, той ще бъде лишен от прогресивната мисъл и ще гледа на хората като на свои врагове. Който следва Христовия път, той трябва да гледа на ближния си като на свой брат. Това е проповядвал Христос и това трябва да прилагате. Не допущайте никакви отрицателни мисли в себе си. Една мисъл съществува в природата: да живеем добре и да се ползваме от Божиите блага. Ако не използваме Божиите блага правилно, ние нарушаваме великия ред и порядък в света.

Някой казва, че не може повече да търпи. Питам: Какво трябва да прави този човек, ако се намира в параход, всред вълните на морето? Ще не ще, той трябва да дочака времето, когато параходът ще спре на пристанището. Когато параходът спре, той ще слезе на сушата и ще продължи своя път. Какъв смисъл има, преждевременно да се хвърля в морето? Ако знае да плува, както и да е, все ще излезе на брега, но ако не знае, смърт го чака. Друг пък иска да се самоубие, защото животът му дотегнал. – Добре е намислил, но той трябва да знае, как да се самоубие. Щом е решил да се самоубива, той трябва да бъде смел, геройски да умре, а не да търси някакъв лек начин. Нека се подложи на гладна смърт, да гладува 50 – 60 деня. – Ама, нещастен съм, искам по-скоро да туря край на живота си. – Не си само ти нещастен. От времето на Адама, досега, не съм срещнал нито един щастлив човек.

Съвременните хора търсят щастието, но намират нещастието и се запитват, защо съществуват противоречията, защо съществува смъртта и т.н. Противоречията, страданията, смъртта са резултат на някаква причина. Потърсете причината и ще я намерите. Не мислете, че тия неща са дадени от Бога. Желанието на Бога е ние да бъдем здрави, а не болни. Желанието на Бога е да живеем, а не да умираме. Той не е създал човека, за да се стреми към богатство, към слава. Богатството и сиромашията са дадени на човека като задачи, които го водят към усъвършенстване. Човек е дошъл на земята да учи, да разбере, че всички хора имат един Баща и трябва да изпълняват Неговата воля. Една мисъл, едно чувство, една воля има в света. Осъзнаете ли това, вие дохождате до онова единство, към което човешкият дух се стреми. В това единство, именно, седи свободата на духа. Човешкото тяло е организирано според законите на тази абсолютна свобода. Клетките на тялото живеят според законите на великата свобода, която изисква абсолютно задължение – задължение от любов, а не чрез насилие. Като е приела абсолютната свобода, клетката се е задължила, същевременно, да бъде абсолютно изправна в задълженията си. Ако хората биха се подчинили на законите на абсолютната свобода, те биха създали идеални семейства, идеални общества, идеални държави, с велик ред и порядък на нещата.

„Вечно благовестие." Какво означава благовествуването?Казва се, че ангел благовествувал, но какво, именно, е благовествувал, хората не знаят. Те четат Откровението, тълкуват различни стихове от него, но, в края на краищата, тази книга и до днес още остава затворена за човечеството. На съвременните хора трябва да се благовествува следното: за всеки човек е точно определено времето, часа и минутата, когато той трябва да стане от сън. Не стане ли, този момент, всичките му работи ще останат назад. Често, неразположението на хората се дължи, именно, на това, че не стават на определения за тях момент. Наблюдавайте състоянията си, когато ставате навреме и без време, да видите, какви резултати ще имате. Ако електротехникът не спази, в най-голяма точност, съединяването в електрическата мрежа, той няма да получи светлина. Щом между ума и сърцето на човека няма връзка, няма никакво съединяване, няма да се получи никаква светлина. Значи, контакт, съединяване трябва да става, както в отделния човек, така и между всички хора.

„И видях друг ангел, че летеше по небето, който имаше вечното благовестие." Този ангел благовествува на хората за великия живот, в който протича Божията Любов.Любовта е мощна сила, която, при преминаване от един човек в друг, трябва да претърпи известно трансформиране. Забелязано е, че когато двама души, с различни култури, с различно устроени организми, се съединят, всякога по-силният надвива на по-слабия. Последният трябва, по някакъв начин, да се приспособи, да издържи на енергиите на по-силния. Като знаят този закон, земеделците избират силна присадка, за да могат да присаждат плодните дървета. Иначе, ако е по-слаба присадката, не може да издържа на енергиите на дървото, което ще присаждат. Същият закон се забелязва и при съединяване на мъже и жени, от различни раси. Например, ако хора от черната раса се женят за бели, те измират, не могат да издържат на енергиите на белите. Затова, такива женитби не се препоръчват. Ако се случи, че черните не измират, тогава пък поколенията им са хилави и след време, съвършено се израждат. Този закон действа, не само между хора от различни раси, но и между хора от една и съща раса, но с различни умствени и духовни стремежи. Децата на такива родители са, обикновено, болни, хилави. Хилавите деца са резултат на греховни състояния. За да оправдаят живота на страстите, хората казват, че не могат да не задоволяват страстите си. Не ги ли задоволят, те са осъдени на заболявания и нервни разстройства. Според духа на новото, тъкмо този, който не може да въздържа страстите си, той е болен човек. Когато един от органите на човешкото тяло е по-силно развит от другите, ражда се някакво болезнено състояние. Природата не търпи това. Тя не позволява да се изменя строежа на нейните форми. Например: ако мускулите на дробовете, на стомаха или на друг някой орган са по-силно развити, от мускулите на другите органи, това създава ред болезнени състояния в човешкия организъм.

„Вечно благовествуване." За да разберете това благовествуване, вие трябва да благодарите за всичко, което се случва в живота ви. Щом се обезсърчите,благодарете на Бога, че Той ви учи нещо. Чрез обезсърчението, вие ще научите някакъв урок. Лесно е човек да каже, че ще се самоубие, но самоубийството и убийството не разрешават въпросите на живота. Щом се обезсърчи, човек трябва да пости, докато се роди в него желание да живее. Който мисли за самоубийство, той не може да се нарече човек. Някой се обезсърчи и започва да мисли, как да се самоубие: да се отрови, да се убие с куршум, да се хвърли от някоя висока канара, или да се удави. – Какъвто начин и да избере, това не е геройство. Истински герой е онзи, който с радост понася всички изпитания и страдания. Дойдат ли до слабости и заблуждения, и духовните, и светските хора си приличат. Духовните хора казват: Знаете ли, че ние вярваме в Бога и с тази вяра чудеса можем да направим? – Какво могат да направят? – Нищо особено. Че вярват в Бога, това още нищо не значи. Бог не се лъже, нито се подкупва. И евреите вярваха в Бога, в Моисея, но разпнаха Христа. Като Го разпнаха, Христос се обърна към Бога, с думите: „Отче, прости им! Те не разбират, какво правят. Ако ги съдиш заради мене, прости им, аз не искам да се свързвам с тях. Обаче, ако ги съдиш за това, че са престъпили Великия закон на живота, това е друг въпрос." Въпреки всичко, евреите и до днес още носят последствията на своето престъпление.

И тъй, силата на човека не седи в самия него, но в любовта, в Бога.

Сега, като говорим за любовта, ние имаме предвид закона на жертвата. Този закон е във връзка с любовта. Следователно, каквото човек прави, всичко трябва да става от любов. Той трябва да даде място на любовта в себе си, да се изявява като течение – отвътре – навън. Една река е толкова по-мощна, колкото течението й е по-бързо и по-силно. Мнозина са правили различни опити, из областта на любовта, но много от опитите са излезли безрезултатни. – Защо? – Защото не са били свързани с Бога. Следователно, когато иска да прави опити с любовта, човек непременно трябва да бъде във връзка с Първата Причина.

И тъй, първото нещо, което се изисква от човека е – да има връзка с Първата Причина. Това не се постига по някакъв външен начин, но чрез работа, чрез усилия на духа и на душата на човека.

Този стремеж, обаче, среща големи препятствия от същества, които са изпълнени с ревност. Те казват: Не бързай толкова! Ние с години чакаме да се повдигнем, а ти, едва си влязъл в пътя и искаш, безпрепятствено, да вървиш напред. Всеки човек е изпитал и познал ревността. Срещате двама братя или приятели, които живеят добре помежду си. Достатъчно е, да влезе една мома между тях и единият, от двамата, да се влюби в нея, за да се скарат те моментално. Вместо да се карат и бият помежду си, ето какво трябва да направят: да оставят момата свободна, да си избере, когото тя иска и след това, двамата братя или приятели, да се целунат един друг, да целунат и момата и да си подадат ръка за взаимна дружба. Онзи, който остава сам, той трябва да се радва, че брат му или приятелят му е предпочетен. Щом единият е щастлив, и другият трябва да бъде щастлив. Казано е в Писанието: „Които са с жениха, и те трябва да се радват". Това е Божественият начин за разрешаване на този въпрос.

Съвременните хора се спират върху въпроса, как ще се оправи външният свят. – Не, те трябва да се интересуват от въпроса, как ще се оправи техният вътрешен живот и върху това да работят.

Да бъде човек милиардер, това значи, да разполага с големи добродетели, да бъде умен човек. Такива са американските милиардери. Чрез своето богатство, те имат желание да помагат на своите ближни, да им дават работа. Много от тия милиардери водят чист, добър живот. Те са готови да делят хапката си със сиромасите. Те работят за човечеството. Те искат да създадат нов начин на живеене, без, обаче, да целят разрушаване на стария строй на живота.

Следователно, преди да сте съградили новото в себе си, не разрушавайте старото. Не се стремете да победите плътта в себе си. Духовното в човека не може да се развива без плътта. Тя е подобна на подложка, в растението, върху която става присаждането. Плътта е подложка, а духът – присадка, върху тази подложка. Между плътта и духа има борба, която се продължава дотогава, докато духът, т.е. присадката се прихване добре върху подложката и започне свободно да се развива. Когато соковете от подложката започнат правилно да се движат – нагоре към присадката, а тия, от присадката, се движат правилно – надолу, към подложката, животът се развива нормално. Тогава ние казваме, че борбата между плътта и духа е завършена.

Това наричаме още "трансформиране на енергиите". Всеки човек трябва да знае този закон и да го прилага в живота си. За да може правилно да прилага този закон, човек трябва да се моли.

Без молитва нищо не се постига. Някои питат, трябва ли да се молят. – Щом яде, човек трябва да се моли. Щом яде, той непременно трябва да плаща. Който не иска да плаща, той не трябва да яде. Като не яде, той ще умре; щом умре, той ще излезе вън от живота на задълженията. Тогава той няма да има никакви задължения и ще бъде лишен, както от страдания, така и от радости. Такъв живот се отличава с непоносима мъка за човека. Той се движи навсякъде, но в пълно усамотяване, без смисъл в живота. Като се намери в известно затруднение, човек казва: Искам да умра, да се освободя от страданията. – Ако човек умира, за да придобие живот, смъртта има смисъл; но ако умира, за да влезе в още по-голямо мъчение, тогава смъртта е безпредметна. Попадне ли в този живот на мъчение, и великият адепт, и светията едва могат да преживеят един ден. Страшен е животът на самотата. По-голямо мъчение от самотата не съществува. Когато обикновеният човек попадне в тази зона на живота, той непременно иска да се самоубие.

„Вечно благовестие". Смисълът на човешкия живот не се заключава в разбиране тайните на Битието, нито в разбиране на благовествуването на ангела, но в това, да намери човек начин да подобри своя живот. Да се въодушеви човек от една идея за ден-два, или за година, това още не подобрява неговия живот. Да вярва човек в думите на пророците, и това още не разрешава въпросите на неговия живот. От всичко, което чете, слуша и разбира, човек трябва да се ползва, за подобряване на своя живот, за разрешаване на своите трудни задачи. Това, именно, благовествува ангелът. Вие трябва да бъдете носители на Божията Любов, на великата чистота в живота.

Истинската любов никога не се променя. При тази любов не стават никакви промени – нито в сърцето на момата, нито в сърцето на момъка. При истинската любов не стават никакви вътрешни промени и колебания. Вътрешно, човек е тих и спокоен, без никакви вълнения, като здрав, добре построен параход. Външно може да се вълнува, но вътрешно е тих, без никакво вълнение. Параходът може да се движи, да се клатушка на една и на друга страна, но има една точка в него, която винаги запазва своето равновесие. Изгуби ли равновесието си в тази точка, параходът неизбежно ще потъне. Такава точка на равновесие съществува и в човешкия живот. Човек може да се обезсърчава, да скърби и да плаче, но никога не трябва да изгубва равновесието в тази точка.

Съвременните хора говорят за любов, търсят я, плачат за нея, разискват върху нея, но все още не са дошли до истинската любов. Днес всички хора са поставени на изпит, те сами да видят, докъде са стигнали в любовта. Например: добра жена се оженва за лош, неразбран мъж, за да види, доколко тя е готова да изяви Божията Любов. Ако има тази любов в себе си, тя ще бъде готова и като я тормози мъжът й, да му покаже, че Бог живее в нея. Рече ли да бяга от мъжа си, тя не е проявила правилно Божията Любов. В лицето на лошия мъж, жената трябва да вижда един от любимите синове на Бога, тя трябва да го обича, заради Господа. Същото се отнася и до мъжа. В лицето на своята лоша и упорита жена, мъжът трябва да вижда Бога и да я обича, заради Него. Този е последният изпит, на който се поставя всеки човек, бил той мъж или жена. Ако жената е лоша и постоянно ругае, хока, бие мъжа си, той трябва да й отговаря с любов, с търпение. Ако мъжът е лош, жената трябва да се отнася към него с търпение и любов. Лошата жена и лошият мъж при Бога са отлични души, Негов възлюбен син и Негова възлюбена дъщеря. Ако мъжът се оплаква от жена си и жената – от мъжа си, това е стара философия, която е отживяла вече своето време.

Съвременните хора са поставени на същия изпит, но малцина могат да го издържат. Някой казал една обидна дума на някого и той, веднага се оплаква. – Какво е видял той? Нищо още не е получил. Една обидна дума е едно малко драсване, някъде по тялото. Каква болка може да причини малкото драсване, на човека? Много има още, човек, да страда. Желанието на Бога не е да направи човека мекушав, нито суеверен, но да се стреми – да пробуди в себе си Божественото начало, че като минава през вода и през огън, да остане чист като злато, да не се окислява.

„И видях друг ангел, че летеше по небето, който имаше вечното благовестие". В благовестието седи силата, към която човек се стреми. В благовестието се заключва вътрешното търпение на човека. Две слугини, на богати господари, били задължени да занесат някъде две кошници, пълни с нещо, което тежало 20 килограма. Едната носела кошницата си и от време на време, пеела. Втората носела кошницата, но през всичкото време мълчала. Като гледала, как другарката й върви напред и пее, тя я запитала: Не тежи ли кошницата ти, че можеш и да пееш още? – Не ми тежи. – Защо? Нали и тя тежи 20 килограма, като моята? – Да, но аз имам в кошницата си едно особено цвете, което намалява нейното тегло. – Как се казва това цвете? Дай и на мене от него. – Това цвете се казва търпение.

Любовта разрешава всички въпроси. Дето е Любовта, там е Истината. Дето е Истината, там е Свободата.

Ще дойде ден, когато страданията, болестите, недоразуменията, сиромашията ще дигнат своите вещи и ще си заминат. Това може да стане още сега, но хората не са готови да повярват в тези възможности. Онези, които не разбират законите на живота, казват: Какво и по какъв начин ще служа на Бога, щом не съм наредил още работите си. Първо трябва да свърша училище, да се оженя, да родя деца, да ги отгледам, че тогава ще служа на Бога. – Не, чака ли да нареди работите си и тогава да служи на Бога, човек никога няма да дойде до това положение. Дойде ли до служене на Бога, и мъжът, и жената, и децата, и говедата на човека трябва да се посветят на това служене. Човек трябва да служи на Бога, при всички условия на живота си. Като господар, човек трябва да даде възможност и на животните, около него, да почувстват, че той служи на Бога. – Как ще им покаже това? – Като им даде възможност, поне един ден в седмицата, да си починат от работа. Той трябва да си каже: Както аз работя шест деня, а седмият посвещавам изключително на Бога, така също и на животните трябва да дам, този ден почивка. Човек трябва да работи шест деня, през седмицата, по осем часа на ден, а седмият ден да почива. Конят пък трябва да работи всеки ден, по два часа, а седмият ден – осем часа. Колкото пари спечели този ден, господарят му трябва да ги раздаде на бедни. Това значи, служене за Бога. Някой иска да знае, колко пари трябва да дава на просяци. Защо задава такъв въпрос? Защото няма правилна мярка за даване. Когато обичате някой човек, питате ли, колко трябва да му дадете? Щом обичате някого, вие не питате, колко и какво трябва да му дадете. Щом не го обичате, питате, колко трябва да му дадете. Следователно, ако искате да знаете, колко и как трябва да дадете на някой човек, вие трябва да го обикнете. Любовта определя даването. Когато давате според законите на любовта, този който приема парите, ще задържи за себе си само толкова, колкото му са нужни, а останалите ще върне назад. Който няма любов, той всякога е готов да вземе повече пари, отколкото му трябват. Той ще започне да разправя, че има жена, деца и се нуждае от повече пари.

И тъй, стане ли въпрос за даване пари на човека, за предпочитане е, да му се помогне по всякакъв друг начин, да му се създадат условия да работи, да изкарва сам прехраната си, но да не очаква на милостта на хората. Парите развалят хората. Получи ли някаква парична помощ, човек очаква на втора, на трета и по този начин, губи вяра в себе си. Бог изисква от всички хора да работят с любов, с мъдрост и знание, с истина и свобода. Като работят така, те ще разрешат всички противоречия в живота си. Така те ще се домогнат до положителната наука в живота, до науката на великата любов.

„Вечно благовестие". Това благовестие се отправя към всички народи, да се обърнат към Живия Господ, Който дава живот на всички същества на земята. Щом се обърнат към Бога, всички народи ще се насърчат, ще тръгнат в правия път.

7. Беседа от Учителя, държана на 13 октомври 1929 г. София – Изгрев.

 Share

0 Comments


Recommended Comments

There are no comments to display.

Guest
Add a comment...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...