О моя плачуща душа, защо скърбиш, защо пак раниха те сега.

Защо се молиш ти с безмълвни думи.

Защо във този леден блок смразиха те, какво от тебе искат?

Да угодиш на хората изкуство невъзможно е.

За нас човеците светът е тайна.

И Бог е тайна.

И ний сме тайна.

И как във тази тайнственост да знаеш всичко ти?

Ето изпитват те по всички правила.

И съдят те и те проклинат, защо фалшиво си играл,

защо не си познал числото на късмета,

защо пътят си объркал,

защо си слаб.

Във всичко те те обвиняват, като че ли са богове.

Нима е грях че искаш в пътя Божий да вървиш.

О, бунтовни богове от небесата вий свалени сте,

Сега се правите на хора, но под кожата човешка,

черна змейска кожа крие се.

И вашата религия е егоизма, и самолюбието ви е мярка за нещата.

И мерите се и сравнявате се вий едни със други.

О, лидери безумни, кога, къде и как и в кой от световете

отрекохте се вий от Бога Всемогъщи.

И Той принуди се да ви низрине чак до този свят,

и няма да се спре и в още по-голяма бездна ще ви хвърли.

И как за жалки хиляди години превърнахте цветущата Земя във мрачен ад.

Термитници издигнахте, във памет на безумните надежди,

че можело и вий да сътворите светове, в които да сте всемогъщи богове.

Но не така се става всемогъщ.

Като заграбиш чужди светове, сърца и умове, и ги изнудиш да ти служат.

О, душо моя скръбна си до смърт. Смразена, смачкана, убита.

За жалките пари на черни богове се молиш ти сега.

И няма как, Всемогъщият ги е поставил в твоя свят, да го превърнат в ад,

по пътя си към ада, вътре във Земята.

И всяка сутрин е надежда, а вечер смерч те гази за делата ти светийски.

И само във молитвите към Бога ти намираш смисъл, за още ден живот, за милост, за надежда.

О, Любов тъй дълбоко обещавана, къде си ти? Този свят май не ти е роден.

За кратко ти си тук, по малко от секунда.

Посещаваш и изчезваш и чудя се тук ли беше или те сънувах?

02.февр.2009г.