Приказка красива. Чуден танц. От песен, в песен.

След скръбта ужасна, Слънцето изгрява.

Милий слънчев лъч те гали.

Пак ли си пострадал, малък дечко.

Не бой се, има светове и светове безбройни.

Мир, Любов и Радост там живее.

Песен, звук, хармония се лее.

След омразен студ - идва пролет.

Нов живот, Завет на Бога.

Мислиш ли, че не те е чул.

Нима затворил си е Той ушите си за тебе.

Та Той е в теб и ти си в Него.

Голям и Малък, Начало и Край е Той за всичко.

А, ти си по средата.

Сега си в скръб, а после в радост.

Какво от туй, Слънцето ще ти се смее.

Вятърът ще те погали.

А сълзите ти ще се превърнат на цветя ухайни.

Не си ли заслужава? - Да слезеш на Земята, тъй многострадална.

Да бъдеш Пролет, чуден слънчев лъч, думи светли, благи.

Да покажеш Нов Живот, мечтан от векове,

копнеж на хиляди животи.

Превърни се ти във саможертвен огън.

Стопли измръзнали сърца, на гонени от страшни и умразни бури.

Има ни, знаеш ти това - Слънчеви лъчи на песни чудни.

Кога си в мъка, в болка - призови ни.

14:11ч 01март2011г.