Отмора
Докосване от слънчевия лъч,
в сърцето.
Хоризонтът е безкраен.
Синьото небе, със бели облаци мечтае.
Вятърът ме гали нежно.
Радостта дошла е в мен и възвисява.
След дългото летене нанадолу.
Жужат пчелите.
Жълтите цветенца във тревите,
смеят се безгрижно.
Възкресение след мрака.
Пеещите птици, пролетна любов раздават щедро.
Любящите сърца преливат.
Милост във безкрая пращат.
Диханието на вселенската ни майка е красиво.
Любов неземна, проникваща във всеки атом.
Поглъщаш мисълта ми, скръбта ми се стопява.
След дни самотни, изобилието на приятелски сърца ми пращаш.
Ритъмът свещен. Законът на доброто.
Всепоглъщаща отмора, приемам те в Духа си!
29.април.2011г.
0 Comments
Recommended Comments
There are no comments to display.