Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • entries
    283
  • comments
    124
  • views
    97,645

Огънят на любовта (Утринни Слова, 16.02.1936 05:00 Неделя, София) Беинса Дуно


Розалина

575 views

 Share

Огънят на любовта

(резюме)

Има въпроси в човешкия живот, които са мъчно разрешими. Например, въпросът за вярата, за правото, за любовта са мъчно разрешими. Всеки казва, че вярва, но, в края на краищата, дохожда до положение дето вярата му не помага. – Къде се крие погрeшката? – В неразбирането. Щом вярата ти не е в състояние да ти помогне, ти имаш материалистически схващания за живота.

Затова, съветвам ви: Мислете върху трудно разрешимите въпроси, макар и да нямате успех. Мисълта е светлина, която прониква и в големия мрак. Колкото и да е слаба, все ще освети някой кът. Мъчнотиите в живота ще продължат най-много четири-пет месеца, докато трае зимата. Щом дойде пролетта, част от мъчнотиите изчезват.

В природата съществува един начин на разбиране, наречен здравословен. Който се ръководи по него, лесно се справя с мъчните и трудно разрешими въпроси.

И най-голяма буря да ви сполети, не трябва да се разколебавате. Колебанието показва, че вярата ви е слаба. Колко пъти екскурзиантите отлагат екскурзиите си при промяна на времето. Някой тръгва сутрин на екскурзия, гледа, времето е ясно, слънчево, но едва извърви два-три километра, явяват се облаци или започва да вали. Щом го накваси дъждът, той се връща назад, не се решава да продължи пътя си. Значи, най-малката промяна на времето, внася колебание. Дъждът само го изпитва. Ако беше продължил пътя си, времето щеше да се оправи. Каква вяра е тази, която при най-малкото изпитание се разколебава? Това показва, че повечето хора днес не вървят със знание и виждане, но с пипане. Истинската вяра не се колебае от нищо. Каквото и да е времето, лошо или добро, човек трябва да издържа докрай.

Ако работите ви не се нареждат, както вие желаете, чудите се, защо Бог е създал така света, защо допуща злото. И, като не можете да си отговорите на всички въпроси, вярата ви се разколебава, започвате да се съмнявате в Бога.

Бог е създал света и дал правото на всеки човек, на всеки народ, но над всичко ще възтържествува Божията Правда. Ето защо, когато се натъквате на противоречия, търсете причината за тях в себе си, а не в Провидението. Ако работите ви не вървят добре, търсете причината за това в себе си, в своите родители, в своите баби и прабаби, в обществото, в народа, но в никой случай в Бога. Мислите ли така, вие ще разрешите и най-мъчните въпроси. Като влезе светлина в ума ви, предметите ще бъдат ясни и определени.

И тъй, правилното разрешаване на въпросите се крие в абсолютната вяра в Бога. Ще вярваш, че всичко, което Бог е създал, е съвършено. Той не допуща никакви погрешки. Това трябва да бъде основното верую на човека. Щом допуснеш в мисълта си, че Бог прави погрешки, ти си на крив път. Значи, ти, несъвършеният, ще имаш мнение за Съвършения. Възможно ли е несъвършеният да намира грешки в Съвършения? Може ли плодът да храни дървото? Това е невъзможно. Дървото храни и крепи плода, а не обратното. Смешно е да мисли ябълката, че като седи на дървото, от нея зависи неговото щастие. Достатъчно е да духне вятърът, да разлюлее клоните и да покаже на ябълката, че мисълта й е крива.

На какво се дължат противоречията? – На желанието в човека да бъде като Бога, да замести Неговата Правда със своята. Бог е незаменим. Неговите дела са съвършени. Той се проявява такъв, какъвто е в действителност. А човек, който иска да стане като Бога, всякога се проявява такъв, какъвто не е. И дяволът, който пожелал да бъде като Бога, да създаде нещо особено, родил лъжата. Какво необикновено допринесе лъжата в света? Тя е мехур, пълен с нечист въздух. Достатъчно е да боднеш мехура с игла, за да се изпразни. Но дяволът се опитва да го продава като нещо ценно. Той казва, че мехурът е пълен с бяло, доброкачествено брашно. Който не познава лъжата, може да се излъже. Взима мехура със себе си, но веднага вижда, че се излъгал. Той разбира, че нечистият въздух не храни. Като видял, че с лъжата не може да се прочуе, дяволът решил да създаде човек, както Бог е направил първия човек. Това е според една богомилска легенда. Бог го оставил свободен, да прави, каквото иска. И дяволът направил един човек, който се движил, говорил, работил, но едно му липсвало: душа нямал. Значи, всеки човек, който няма душа, е роден от дявола. Който има душа, е роден от Бога. Като разбрал погрeшката си, дяволът отишъл при Господа, с молба, да вдъхне душа и на неговия човек. Бог вложил част от душата в човека, който дяволът направил. От благодарност, дяволът обещал, че половината от печалбите на неговите хора ще бъде за Господа, а половината ще задържа за себе си. Как се познава човекът, направен и роден от Господа и този, направен от дявола? Първият живее и служи изключително на Господа. Той е изцяло Божие творение, дяволът не е взел никакво участие в създаването му. Вторият принадлежи половината на Бога, а половината на дявола.

Сега, задачата на всеки човек е да ликвидира с дяволското творение, да не прави нов договор с дявола. Всички мъчнотии, нещастия и противоречия в човешкия живот се дължат на договора, който хората направили в далечното минало с дявола. Този договор се вижда от лъжата, която съществува между хората.

Докато е млад, човек служи на дявола, а като остарее – на Бога. Това значи: поживей си, докато си млад; като остарееш, служи на Господа. Но Бог не се лъже. Той не се нуждае от стари, разочаровани хора, които искат да се спасят чрез Словото Му.

Вярата, любовта, истината са изключителни неща, дадени на малцина. Онзи, за когото любовта не е още достъпна, постоянно пита, как да обича. Преди да си изпитал любовта, не можеш да получиш отговор на въпроса си. Ще опиташ любовта на Бога към себе си и тогава ще разбереш, как да обичаш хората. Това значи: ще отидеш при Бога, Той да те научи, как да обичаш. Никой, освен Бога, не е в състояние да научи човека да обича. Бог е изворът, от който ще черпите и знание, и сила, и богатство. Можете да отидете и при хората, от тях да черпите знание, но знанието ви скоро ще се изчерпи. То е щерна, която се пълни и празни, не е постоянно. Помнете: търсите ли знание, сила, свобода, при Бога ще отидете. Само Той е в състояние да ви освободи, да ви направи истински човеци.

Често слушате да казват, че Бог не съществува, понеже никъде не може да се намери. Всъщност, Бог живее в човека, няма защо да Го търсят някъде, и там да Го намерят.

Исайя казва: „Намериха ме тези, които не ме търсеха: явен бях на тези, които не питаха за мене. Цял ден простирах ръцете си към народ, който не се покорява и противоречи.“ (– 20 и 21 ст.). – Това е противоречие. Тези, които не търсели Господа, и Господ не ги търсел, те Го намерили. А тези, които търсели Господа, и които Господ търсел, не Го намерили. Как се обяснява това противоречие? Много просто. Един ученик отива на училище, но нищо не учи. Отива, връща се, но не отваря книга, нито слуша, какво преподава учителят. Друг младеж не посещава училището, но сам учи, без учител. Той обича знанието и го придобива, а неговият другар посещава училището, но не работи, не слуша учителите си и не придобива знания. Привидно ученикът търси знание, но не го намира; който не посещава училището, привидно не търси знание, но го придобива. Той има любов към знанието и истината, и сам ги придобива.

Сега, като се говори за хора, създадени от Бога, а други – от дявола, това не значи, че трябва да се обезсърчавате и да питате, от кои сте. Това се познава лесно. Роденият от Бога грях не прави. Докато греши, докато пада и става, човек още не се е освободил от съдружието си с дявола. Затова, естествено е, дяволът да взима участие в печалбите на човека. Той има дял в неговите работи и доброволно, или не, трябва да получи това, което му се пада. Той нашепва на човека, как да живее, да защитава своите права и интереси. Същевременно, той го убеждава, че това, което е негово право, няма отношение към другите хора. Така той внася раздвояване в умовете на хората и ги спъва. Ето защо, който иска да се освободи от греха, трябва да се роди отново, от дух и вода. Така ще се разбере, кой има право и кой не; кой постъпва справедливо, и кой не постъпва справедливо.

Има големи и малки престъпления, за които хората се наказват. Едно дете влиза в чужда градина и си откъсва една ябълка. Пъдарят го хваща и го предава на стражаря. От това, как ще подведат работата, може да се заведе голямо дело. Всъщност, престъплението е малко. За такова престъпление изпъдиха Адам и Ева от рая. Погрeшката им беше малка, но последствията й бяха големи. Като ядоха от забранения плод, за оправдание, те си послужиха с лъжа. Тя стана причина да напуснат рая. Ако не бяха излъгали, погрeшката им щеше лесно да се изправи. Обаче, те допуснаха най-голямото престъпление в живота – лъжата, която ги доведе до тежки, мъчно поправими последствия.

Като греши, човек минава през няколко процеса, докато изправи погрeшката си. Първо, той не съзнава, че е сгрешил. После съзнава, но не иска да си признае. Най-после признава погрешката си и се мъчи да я изправи. Следователно, съзнаете ли погрeшката си, изправете я. Ако започнете да се оправдавате, ще ви изпъдят от райската градина. След това ще минат хиляди години, докато се върнете отново в рая. Съвременните хора едва сега са започнали да съзнават погрешките си. След това ще започнат да ги изправят.

Христос дойде на земята и проповядваше на човечеството новия закон – законът на любовта. Той им казваше: Който иска да се спаси, трябва да се отрече от себе си, от заблужденията на света, да не мисли, че знанието, богатството и силата, които светът дава, ще го заведат в правия път. Световното учение е старо, отживяло своето време. То води към заблуждения и разочарования. Спасението на човека не е нито в женитбата, нито в майчинството, нито във високите служби. Искаш ли да се спасиш, да познаеш Бога, бъди готов да изпълниш волята Му и да Му служиш.

Христос казва: „Който не се отрече от майка си и баща си, от богатството си, от себе си и от своя живот и не ме последва, не може да бъде мой ученик.“ – Възможно ли е човек да се откаже от всичко това и да бъде щастлив? – Възможно е. Сегашните хора, със своето знание и богатство, приличат на натоварени коне. Какво допринасят на коня книгите на учените и богатството им, които той носи на гърба си? Не само че не го правят учен, но охлузват гърба му. Конят пъшка под тежестта на товара и се оплаква, че гърбът му страда. Той пита, как да се освободи от този товар. Нищо не му остава, освен да го хвърли и да бяга в гората, на свобода. Книгите, богатството, които носи на гърба си, не са негови. Нека ги носи онзи, на когото принадлежат. Какво трябва да прави машинистът, който кара влака? Докато работата му е приятна, той ще кара машината. Щом се отегчи, има право да напусне. Ще дойде друг, вместо него, да продължи работата. Щом товарът на гърба ти стане тягостен, хвърли го настрана! Той е зло, от което трябва да се освободиш.

Тъй щото, ако питате, какво представляват злото и доброто, отговарям: Злото е тежък товар, който носиш ден и нощ на гърба си. Доброто е благо, което всякога те следва. Злото ограничава човека и го прави нещастен, а доброто му показва правия път и осмисля живота му. Ще кажете, че и Христос носеше тежък товар. Наистина, Христос понесе греховете на човечеството, но знаеше, как да се освободи от тях. Той казва: „Иде вече царят на този свят, който няма нищо общо с мене. За да познае светът, че аз любя Отца, станете да отидем оттук.“ Когато се намираше в изпитания, Христос се молеше усърдно на Бога. Той мина през такива страдания, че кървава пот излизаше от порите Му. В момента на най-големите страдания, Той се молеше на Бога да се отмени тази чаша, но като разбра, че това е невъзможно, каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си. Да бъде Твоята воля.“ Така Христос показа на човечеството, че всички трябва да минат през големи страдания, за да влязат в пътя на любовта. В най-тежките моменти на живота си Той беше сам, учениците Му заспиваха. Той уповаваше само на Бога, с Когото беше свързан. Постъпвайте и Вие като Христа. Щом се намерите пред мъчнотии и страдания, молете се да ви отмине тази чаша. Ако не може, предайте се на Бога и кажете: Господи, да бъде Твоята воля! Никой не може да влезе в Царството Божие без страдания. Никой не може да влезе в Царството Божие, ако не се откаже от незаконното богатство на своите деди и прадеди. – Какво ще остане за нас, ако се откажем от цялото си богатство? – Ще ви остане същественото. Какво губи човек, ако има един истински приятел и девет лъжливи и се откаже от деветте? Не само че нищо не губи, но даже печели. Разчитайте на единия приятел, който може да ви следва навсякъде. Той е истинското богатство, а деветте са лъжливото, фалшиво богатство, което всеки момент може да ви изневери. Кое е истинското богатство? – Божията Любов, Божието знание и Божията истина. Те вървят подир човека и на другия свят. Човешката любов трае най-много до гроба, а Божията и след гроба. Тя е вечна и неизменна.

По какво познавате, дали даден човек ви люби? Христос казва: „Който иска да бъде мой ученик, да вдигне кръста си и да ме последва.“ Следователно, който ви люби, той ще бъде с вас и на този, и на онзи свят; и до гроба, и след гроба.

Човек трябва да стигне върха на планината. Само така той ще бъде спасен и ще влезе в рая. Остане ли в подножието на планината, ще излезе вън от рая. – Можем ли да стигнем върха? – Можете. – Как? – Чрез вярата. Ние говорим за онази вяра, която ви помага да разбирате нещата. Ние говорим за онази истина, която е във вас; ние говорим за онази любов, която е във вас. Иначе, колкото и да ви се говори за Божията любов, истина и знание, нищо не можете да разберете.

Любов, която носи живот, е истинска; знание, което носи светлина, е истинско; истина, която носи свобода, е реална и неизменна. Това са максими, които трябва да носите със себе си. С тях трябва да разрешавате всички мъчнотии в живота си. Те са оръжия, с които можете да воювате безопасно, както за себе си, така и за близките си.

Съвременните хора се питат, как ще се оправи светът? – Чрез огъня на любовта. Най-силният огън, който съществува в цялата вселена, е огънят на любовта. Дето се насочи този огън, всичко стопява. Срещне ли неприятел на пътя си, тя стопява всичките му оръжия, коли, припаси, хора. При това положение, той е принуден да отстъпи. Това не значи, че огънят на любовта ще изгори света. Който мине през нейния огън, ще се стопи, пречисти и ще се възроди, ще влезе в новия живот. Няма сила в света, нито живо същество, които могат да устоят на огъня на любовта.

Апостол Павел казва: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил чрез любовта за онези, които Го любят.“ Велико благо е за душата да мине през огъня на любовта. Цялата вселена ще се отвори за вас, като жилище; ще почувствате връзката си с Бога, като ваш Баща, и ще се радвате на онази вечна свобода, която дава възможност на всичко живо да расте, цъфти и зрее.

Желая ви сега да бъдете свободни, да се приготвите за огъня на любовта. Който издържи на този огън, той ще бъде спасен. Казано е за Христа, че донесъл огън в света – огънят на любовта. Затова наричат Христа „Агнец Божи“. Той донесе Божията Любов, която ще освободи човечеството от робството и ограниченията, от връзките на миналото, които го спъват. Тогава ще се цитира нов стих: „Търсиха ме тези, които аз търсих. Намериха ме тези, които аз намерих.“

– Божият Дух носи всичките блага на живота.

20. Утринно Слово от Учителя, държано на 16 февруари, 1936 г. 5 ч. с. София. – Изгрев.

 Share

1 Comment


Recommended Comments

Guest
Add a comment...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...