Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    93
  • коментара
    20
  • прегледа
    76188

Омих се и гледам


Надеждна

594 прегледа

Разни възгледи може да възникват, но те са само методи, които за в бъдеще могат да бъдат само методи, плюс или един минус. От даден възглед вие или ще спечелите нещо, или ще изгубите. Те могат да бъдат или някаква придобивка за вас или някаква загуба. Не е въпросът какво аз мисля. Срещна един човек и мисля, че ще ми помогне. Срещам друг, но ни най-малко не мисля, че може да ми помогне. Нямам никаква надежда в този човек, но той ми помага. В дадения случай важи онова, което става, а не онова, което ние мислим, че може да стане, защото в света стават неща вън от нашите желания. Нещата не стават по нашите желания. И слънцето се движи не по нашето желание. Мога да ви наведа ред неща, които стават в света и все не по наше желание. Растенията растат не по наше желание, реките текат не по наше желание, ветровете веят не по наше желание. Много работи в света не стават така, както ние мислим. Както виждаме, случва се даже и в един дом, че синът не мисли като баща си, и дъщерята не мисли като майка си. И след това хората не могат да си обяснят причините за това нещо. Казват, че синът трябва да мяза на баща си, но това е възможно само когато бащата върви по прав път, по онези естествени линии в живота. Обаче там, дето се срещне най-малкото отклонение, синът не мяза вече на баща си. Той ще бъде при други условия поставен. Следователно този син ще мисли малко по-другояче от баща си. Неговите схващания и разбирания ще бъдат съвсем други. Не е лошо, че възгледите на хората се различават.

Сега ще дам едно определение на богатството и на сиромашията, както и на другите положения в живота. Богатството представя разнообразието в живота. Сиромашията – еднообразието. Учеността, това е разнообразието в живота, невежеството, това е еднообразието. Грешният, разточителният живот на човека, това е еднообразието в живота, добрият живот, това е разнообразието. Еднообразните неща в живота винаги произвеждат слабостите. Щом станеш еднообразен, ти ще отслабнеш. Вие може да направите каквито щете опити в това направление. Да допуснем, че вие имате една разнообразна идея – искате да помогнете на хората във всяко едно отношение. Един ден си казвате: Защо ми трябва да се ангажирам с хората! Трябва да мисля само за себе си. В който ден започнете да мислите само за себе си, вие постепенно деградирате и се намирате в положението на онзи клон, който започва да казва: Защо ми трябва да мисля за цялото дърво. Не мога ли да мисля само за себе си? Аз ще работя само за себе си, ще бъда свободен. Какво ще става с другите клонища, той не иска да знае. Не е така! Ако клонищата един след друг започнат да изсъхват, и самото дърво ще започне да изсъхва, защото соковете идат от едно и също място.

Вие не знаете как да ядете, а ще говорите за своето верую. Говорите за вашето верую, но вашето верую не помага. Ако ти не знаеш как да гледаш, как да дишаш, ако не знаеш как да пиеш вода, и ако не знаеш как да се храниш, ти не можеш да бъдеш щастлив. От тези четири неща зависи вашето щастие. Най-първо вие възприемате от живота. Чрез светлината вие се възпитавате. Чрез светлината вие възприемате най-чистите възприятия от външния свят. Най-първо като мине светлината през твоите очи, ти не гледай онова, което човек е направил, но погледни на онова, което Бог е създал: Погледни на синьото небе, погледни на онези хубави облаци горе, погледни на планините, погледни как хубаво се движат облаците. Погледни на всичко Божествено. А после погледни на онези къщи, на онези картини, които художникът е рисувал. Като видиш всички хубави неща, благодари на Бога, че ти е дал очи да виждаш и да четеш по тия хубави образи. Като дойде светлината, благодари на Бога и помисли малко върху ония блага, които светлината е донесла до твоите очи. Нека се изпълни душата ти с благодарност за ония блага, които светлината е донесла. Вие седите и търсите щастието си другаде, дето го няма. Къде ще го търсите? Вън от очите си ли ще търсите своето щастие? Ако ти знаеш как да гледаш и ако ти знаеш как да използуваш това, което си възприел с очите си, ти ще намериш своето щастие. Като възприемеш светлината отвън, после ще изпращаш друга светлина навън и от тази светлина именно ще зависи твоето бъдеще. От светлината, която излиза от твоите очи, от отражението, което изпратиш навън, ще зависи твоето щастие.

Бъдещето на човека не зависи от това, което взима, но от това, което дава.

Един млад момък ми разправяше следното: Една стара баба, 70–80-годишна ми даде един ден такъв мил поглед, че никога няма да я забравя. Ако беше млада мома, непременно щях да се оженя за нея. Не зная дали младите моми могат да изпращат такъв мил поглед. И си казах на себе си: Защо тази баба не беше по-млада! Като ме погледна, съвършено изчезна нейната старост. Казвам на този момък: Ти отиде далеч. Благодари, че таз баба беше стара. Ако беше млада, тя щеше да бъде много скържава, щеше скържаво да те погледне. Тя ще те погледне страхливо. Тя се страхува да не я оберат. Старата баба е много щедра, тя казва: Синко, аз не се боя, богата съм, щедро давам.

Вие ще срещнете тази Сунамка, тя ще ви хвърли този поглед, но с нищо не можете да я подкупите. Вие с нищо не можете да подкупите един човек, който вярва в Божественото. Докато ви подкупват, че като влезете в една или в друга църква или в едно или друго общество, ще влезете в небето, вие не сте човек, който вярва в Божественото. Вие сте подкупени вече. Божественото с нищо не се подкупва! Ако ти бягаш и влезеш някъде, веднага ще ти кажат: Ела с нас! Не, ти няма да се подкупваш, нищо повече! Бог, Който изпраща светлина, показва пътя, по който трябва да живееш и да слушаш неговите заповеди. Ако отвътре го слушаш и знаеш как да изпращаш светлината, ти ще знаеш как да изпращаш своя поглед и ще уредиш своите работи, ще създадеш една хубава връзка с хората. Първо трябва да създадеш тази връзка. Ако създадеш тази връзка, аз наричам това служение на Бога. И наистина ти може да създадеш тази връзка, само когато служиш на Бога. И Писанието казва: Когато пътищата на хората са благоугодни на Бога, Той ги примирява с всичките им врагове, т. е. с онези, които му враждуват. Има хора, които не ти враждуват. Може да не ти са приятни, но не враждуват с тебе. Те не могат да се нарекат твои врагове. С враговете ти непременно трябва да те примири Господ, за да се оправят пътищата ти.

Мнозина казват: Каква трябва да бъде нашата обхода? Казват, че е писано. Какво е писано? Какво е писал Соломон? Че кое е най-ценното в Соломона? – Най-ценното в Соломона беше неговата мъдрост. При един случай той отсъди много добре. И Соломон прие мъдростта. Бог му се яви и му каза, че ще му даде знание и мъдрост. И наистина, Той му даде знание и мъдрост. Сега аз искам да се спра малко върху Соломона. Върху неговия живот. Животът на Соломона има две страни. Едни много критикуват Соломона, казват, че имал много жени. Колко жени имал? Той имал 300 жени и 900 наложници. Всичко 1200. При това той бил окултист. Значи 12 зодии. Той турил на всяка зодия по сто жени. Що е жената? От окултно гледище вие много плитко разглеждате въпросите. Соломон е събрал една магнетическа сила. Отношението е едно към сто или едно към хиляда. Това представят 12-те зодии. Той е турил сто жени в запас. В прав смисъл зад всяка зодия има по 90 градуса. Тези 90 градуса представят всички възможности, с които човек в даден момент може да възприеме светлината. Значи той си е послужил с един ъгъл, от 90 градуса. Това са окултни изчисления, с които Соломон е искал да намери едно отношение. Колко жени трябва да има човек, за да намери една, с която да може да живее? Значи всички тия жени са били все кандидатки , за които Соломон е могъл да се жени. Но той не се е оженил за всички. Първите триста са били приети за редовни ученички, а останалите 900 са били кандидатки за ученички. Той ги изпитал всички колко от тях могат да му хвърлят по един мил поглед. И между всички тия 1200 жени, той не е могъл да намери нито една, която може да му даде един мил поглед. Един ден видял, че загазил много, той се отчаел, чудил се какво ще ги прави, как ще ги върне на бащите им. Защото всички били все кандидатки за царкини. Всички дошле при него с подаръци, да му се представят като кандидатки. Не е лошо това, но как ще ги върне назад? Според едно предание като загазил много, Соломон се обърнал с молитва към Господа, да му помогне по някакъв начин да се освободи от тези жени. Той се оплаквал, че съвсем се оплел в живота и не знае как да се освободи. Един ден като се разхождал така отчаян, срещнал една млада, красива овчарка – Сунамка, която му дала този поглед, който търсил. Веднага сърцето му мръднало. За тази Сунамка той написал цял роман: „Песен на песните“. Той ѝ предложил да дойде в двореца да живее с него, но тя му отказала. Казала му, че неговият дворец не е построен така, както се е научила да живее. Неговият дворец не е като небето, под което тя живее. – „С нищо аз не искам да заместя този дом, в който живея, нито благата ти искам.“ И след това му казала: „Ти имаш много добър, отличен ум, но сърцето ти е лошо. Сърцето ти не е на място.“ Оттогава започва реформирането на Соломона. В него става цял преврат. За да се поправи, той започва с притчи. След тази среща, той написал: „Песен на песните“, притчите. Той си казал: С притчи работа не става, но трябва приложение. Сунамката го питала: „Какво искаш от мене? Какво видя особено в мене?“ Той ѝ казал: „В погледа ти имаше нещо особено. Ти ми даде такъв поглед, какъвто никъде и никога до сега не съм срещал.“ Този поглед представя общение на душите, които се разбират. Тогава тя му казала: „Ти не можеш да бъдеш свободен човек, докато сърцето ти не е свободно. Ако ти искаш да ме имаш както другите жени, аз нямам нужда от такъв мъж, нямам нужда от мъж. Много жени имаш кандидатки да се женят за тебе.“ – „Да, но аз имам нужда от такава жена!“ Казвам: Тази е вътрешната драма. Понякога ние искаме Божественото в нас да се ожени за нас. По този начин ние искаме да се осигурим. – Няма го майсторът! Вие ще срещнете тази Сунамка, тя ще ви хвърли този поглед, но с нищо не можете да я подкупите. Вие с нищо не можете да подкупите един човек, който вярва в Божественото. Докато ви подкупват, че като влезете в една или в друга църква или в едно или друго общество, ще влезете в небето, вие не сте човек, който вярва в Божественото. Вие сте подкупени вече. Божественото с нищо не се подкупва! Ако ти бягаш и влезеш някъде, веднага ще ти кажат: Ела с нас! Не, ти няма да се подкупваш, нищо повече! Бог, Който изпраща светлина, показва пътя, по който трябва да живееш и да слушаш неговите заповеди. Ако отвътре го слушаш и знаеш как да изпращаш светлината, ти ще знаеш как да изпращаш своя поглед и ще уредиш своите работи, ще създадеш една хубава връзка с хората. Първо трябва да създадеш тази връзка. Ако създадеш тази връзка, аз наричам това служение на Бога. И наистина ти може да създадеш тази връзка, само когато служиш на Бога. И Писанието казва: Когато пътищата на хората са благоугодни на Бога, Той ги примирява с всичките им врагове, т. е. с онези, които му враждуват. Има хора, които не ти враждуват. Може да не ти са приятни, но не враждуват с тебе. Те не могат да се нарекат твои врагове. С враговете ти непременно трябва да те примири Господ, за да се оправят пътищата ти.

Ако бях учител, щях да имам едно пиано на разположение. И трябват ми само четири ноти, за да внеса ред и порядък между учениците си: Слушайте деца! И ще започна да пея нотите: до, ми, сол и горно до. Ще разделя думите: Слушайте деца на срички и на всяка сричка ще приложа съответния тон: до, ми, сол, до. Ще попея пет минути и след това ще започна работата си. Като се раздвижат, като започнат да немируват, пак ще им попея. С това ще се внесе в децата едно разположение, и няма да се тревожа. Ако пък бях къщница и чаках мъжа си, който иде нещо разгневен, пак ще седна пред пианото и ще започна да пея със същите тонове: до, ми, сол, до с думите – добре дошъл! Като чуе това, той веднага ще измени разположението си, ще каже: Хайде, изпей ми това още веднъж! Като му пея три пъти, той ще се разположи. Тогава ще му сложа ядене и ще ядем сладко. Така се разрешават въпросите.

Рибите дишат с хриле, хората дишат с дробове, а има същества по-високостоящи от хората, които дишат с особени органи, т. е. те дишат чрез своите чувства или чрез своята симпатична нервна система. Те не дишат с дробове, но със своя слънчев възел. Та когато казваме, че човек трябва да живее правилно, ние имаме пред вид, че той трябва да започне още сега да се учи да диша със своята симпатична нервна система. Защото като мине през физическия свят, той ще навлезе в полуфизическия свят, в свят, дето ще престане да диша с дробовете си. Той ще диша чрез чувствата си. Та когато обичате, вие развивате своите бъдещи дихателни органи. Ако не обичате, вашата бъдеща дихателна система ще остане неразвита. В това седи вашето нещастие. Ето защо има смисъл да обичаш и да бъдеш добър. Всичко това ще стане причина за развиване на онези органи, които са сега в зачатък. Както едно време са били зачатъчно състояние, нашите дробове, така сега нашата симпатична нервна система е зачатък на бъдещите дихателни органи. За в бъдеще дробовете ще се изменят и ние ще дишаме по друг начин.

Съвременните хора са се обезверили. Безверието е глад – вярата е ситост. Любовта е едно наситено състояние, безлюбието е вътрешен глад, сиромашия. При безлюбието човек може да се нахрани само с Любов. Тази Любов ще мине първо през въздуха, а въздухът е в състояние да направи всичко в човека. Той ще ти даде права мисъл. Като приемеш тази права мисъл, ти ще я проектираш в пространството.

Човек не е просто същество. Ти искаш да обичаш един човек, но същевременно у вас стават известни реакции, които запушват дихателната система на душата ти, на чувствата ти. Това наричат подпушване на чувствата или подпушване на симпатичната нервна система, на слънчевия възел в човека. При това положение в човека става цяла пертурбация. Следователно, няма да обичате много, няма да се лакомите. Ще обичате по малко, постепенно ще давате. И като ви обичат, пак ще кажете: Давай ми по малко! Няма защо да бърза човек. Той с векове, с хиляди години има да проявява своята Любов. Не трябва изведнъж да я прояви. Ако изведнъж проявите всичката си Любов към някой човек, вие може да го удушите.

Казвам: Използувайте условията за онази вътрешна опитност. Вие отделяте Бога от хората, отделяте го от природата и искате да живеете по особен начин, да го видите по особен начин. Това е възможно за напредналите, вие трябва да видите Бога първо в хората. Вие трябва да видите Бога чрез растенията, чрез животните, чрез хората, чрез всички живи същества, чрез слънцето, звездите и т. н. Само така можете да добиете представа за Бога. Иначе като се говори за Бога има една опасност. За да познаят Бога, Той винаги се явява на хората при най-неблагоприятните условия на живота, че нищо вече не му се иска, никъде не може да се свърти, нищо не може да му помогне, тогава Бог ще му се яви. Когато Бог му се яви, всички груби състояния, всички груби чувства в него изчезват и с него става цял преврат. Който го види веднъж, оттам нататък той има вече особено понятие за живота. Той започва да търси страдания, мъчнотии и тягости. Дето отива, вижда нещата другояче. Дето отива, всички го посрещат добре. От този момент пътят му се оправя и се отваря. Всички животни, всички хора се изменят спрямо него. Който го погледне, все му се усмихва, всеки го кани, всеки е готов на услуги към него. В душата му настава един вътрешен мир. И му се отдават ред условия да бъде добър.

Да видиш Бога само веднъж, това е нещо знаменателно, нещо епохално в твоя живот. То е достатъчно. Само веднъж да го видиш, ти никога няма да Го забравиш. Да Го носиш в себе си, не като вечен спомен, но като нещо, което постоянно се развива и усилва. Колкото и да се отдалечава тази светлина, ти всякога ще я виждаш. Където и да е, все ще Го виждаш. Между Бога и тебе ще бъдат наредени милиарди същества, ти ще Го виждаш някъде далеч от себе си. Обаче като се намериш пред някаква мъчнотия, или пред някаква скръб, тази светлина ще се увеличава все повече и повече. Щом стане някаква промяна, светлината ще се увеличи и всички хора ще бъдат в твоя помощ. Когато Бог иска да помогне на един народ, или на едно общество, или на едно семейство, или на един човек, всякога и на всякъде законът е един и същ.

В знанието, в което ние почваме да проявяваме Любовта си, в знанието, в което ние почваме да проявяваме своята мъдрост и свобода, които са в нас, ние, ние сме съзрели вече Бога.

Омих се и гледам

0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...