Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • entries
    93
  • comments
    20
  • views
    76,312

Каквото попросите


Надеждна

495 views

 Share

За да разбере човек великата истина, всичките му сетива, всичките му органи трябва да функционират правилно. Те трябва да функционират не по правилата на държавата или църквата, по каноните на някоя религия, не по разбирането на философа, проповедника или учения, но по онези вътрешни закони и правила, написани в самия човек. Следователно, има един вечен, абсолютен авторитет, на когото всички разчитаме. От този авторитет, именно, черпят всички учени. Ние се отнасяме с уважение към тези учени, които черпят от този авторитет. Тогава физиологът дава правилни обяснения за функциите на човешкия организъм. – Каква е задачата на физиолога? – Да ни покаже, че при известни отклонения и нарушения на праведния живот, функциите на организма се изменят. Щом функциите на организма се изменят и станат дисхармонични, човек трябва да вземе мерки, за да възстанови първоначалната хармония в организма. В кой човек не се явява едно благородно желание ? Казваш: Искам да дам 5,000 лв. на една бедна вдовица. Не след много време казваш: Какво ще правят тогава родителите ми? Така желанието си остава в тебе нереализирано. Искаш да прочетеш произведенията на един отличен писател, но после се отказваш от него, под предлог, че нямаш време. Някой иска да се помоли на Бога. После си казва: Това не е културно, това са архаични останки. Отказваш се да се молиш. Аз съм виждал, как се молят на Бога умни, учени, културни хора. Някой седи в затвора, но и там се - моли и казва: Моля ти се, братко, не ме бий! Питат го: Ти молиш ли се на Бога? – Не се моля. – Добре, сега ще се молиш на нас. Бедният се моли на банкера, да му даде пари на заем. Ученикът се моли на учителя си, да го вдигне на урок, да поправи двойката. Всички се молят. – На кого? – На когото не трябва. Те не знаят, как да се молят.

Българинът е практичен, не обича дълго време да му говориш философски. Той казва: Не ми говори много. Кажи ми изведнъж, какво искаш. Българинът е бърз, в малко време иска да свърши много работа. Ако отидете в селата, ще го видите, как работи през лятото. Той работи усилено, иска всичката си работа да свърши изведнъж. Гледаш, от пресилена работа, или се хлъцнал, или се навехнал, или се изсипал. После казва: Урочасай съм нещо. – Защо е пострадал ? – Защото, за да икономиса времето, вдига тежки, големи снопове. Разбира се, като вдига тежки снопове, все ще му хлъцне нещо. Аз не съм срещнал нито един човек, на когото нещо да не е хлъцнало. Говоря в преносен смисъл. Тогава всички хора са неразположени и казват: Майка ми така ме родила. – Не, майка ви така не ви е родила. – Какъв е цярът на това? – Малки снопчета ще връзвате на нивите и няма да се пресилвате в работата. Казват: Малко трябва да се работи. – Аз не казвам да не се работи, но да не се пресилвате в работата. Богатият казва, че не иска да работи. Кой ще работи тогава? – Бедният. Значи, богатият ще почива, а бедният ще работи. Това е старото учение, турено в нова форма. Новото изисква всички хора да работят, бедни и богати, учени и прости.

Египетският фараон Озирис Бен, излязъл един ден из града и срещнал един войник със скъсани дрехи. Той го запитал: От коя дружина си ти ? Защо си толкова окъсан? –- Беден съм, не ми вървят работите. – Аз мога да ти помогна, кажи, какво искаш. – Наистина ли говориш ? – Каквото искаш, ще ти дам и ще се убедиш, че ти говоря сериозно. – Искам един здрав, хубав, издържлив нож, че като се упражнявам с него, началникът ми да бъде доволен от мене. Той му дал такъв нож и си заминал. По-нататък срещнал един учен, който живеел в едно от жилищата на египетските храмове. Фараонът запитал и него: Къде отиваш? – Изпъдиха ме от школата поради моето незнание. – Какво искаш? Аз мога да ти помогна. – Искам да ми дадеш знание да разбирам тайните на природата. Само така ще си пробия път. – Ще придобиеш това знание. Фараонът срещнал и трети човек, когото също запитал: От какво имаш нужда? Каквото искаш, ще ти дам. – Искам да владея законите на топлината, че когато хората ме измъчват, така да ги нагорещя, да не смеят да ме докоснат. – Иди у дома си и ще придобиеш тази сила. Най-после, фараонът срещнал и четвърти човек, най-умният от предишните, и го запитал: Какво искаш от мене? – Господарю, аз те познавам. Аз съм честен и справедлив. Това, което искам, ще използувам разумно; няма да злоупотребя с него. Искам най-малкото – една пръчица. Като чукна с нея, да получа, каквото искам. Ако съм гладен и чукна с пръчицата, да се сложи пред мене трапеза с различни яденета. Като замръкна някъде в тъмна нощ, в дъжд и буря, и няма къде да се подслоня, да чукна с пръчицата и пред мене да се открие една колибка за подслон. Фараонът му казал: Понеже си най-умен от всички, ще ти дам тази пръчица, но няма да злоупотребиш с нея. – И действително, пръчицата разрешава всичко. Четвъртият бил млад ученик от школата. С желанието да има пръчицата, той издържал своя изпит. Той обичал една мома – Елтамар, най-красивата и най-умна египтянка, която казвала, че ще се ожени само за царския син. Младият ученик се явил пред нея и казал: Аз съм твоя избраник, искам да се оженя за тебе. Тя му отговорила: Докажи това!

Питам: Вие как ще разрешите този въпрос? Аз зная, как ще го разрешите. Елтамар имала свой пробен камък, а именно: Ако този, който има изкуството да направи един палат, пожелае да остане с нея заедно, той не може да бъде нейният избраник. Или ако сложи трапеза и пожелае да яде заедно с нея, той не може да бъде нейният избраник. Той казал: Аз зная свойствата на тази пръчица. Тя била гладна. Чукнал той с пръчицата, и трапезата се явила. Тя седнала да яде, а той веднага изчезнал и я оставил сама да яде. Вечерта нямало къде да се спрат да пренощуват. Той пак чукнал с пръчицата си и пред тях се открила хубава колибка, с меко, хубаво легло. Той веднага изчезнал, а нея оставил сама да си почине. Доволна от неговата обхода, тя си казала: Този е моят избраник.

Като заключение на разказа, казвам: Всеки, който иска да дели благата с вас, той не е вашият избраник. Днес мъжът казва: Да разделя благата с жена си. Жената казва: Да разделя благата с мъжа си. Докато казват така, те не са един за друг. Това скарва хората и разваля любовта им. За да се разберат, единият трябва да влезе вътре, другият да излезе вън. Това са двата свята – обективен или външен, и субективен или вътрешен, за които и до днес още философите спорят, кой от двата свята е реалният. Едни философи казват, че реално е само това, което можем да пипнем. Повечето хора, като тези философи, вярват на ръката си. Следователно, щом не могат да пипнат нещо, то не е реално. Мислиш ли, че ако пипнеш човека, ти си го хванал ? Колкото и да го пипаш, той е далеч от тебе, не можеш да го хванеш. Сянка хваща ли се? – Не се хваща. Хората са направени от материя, която се топи, като леда и снега. Тази е причината, дето хората умират.

Аз проповядвам една религия само за хора, които любят Бога. От човек, който не люби Бога, нищо не може да стане. Какво ще стане с цветето, което не се огрява от слънцето? – Нищо не може да стане. – Какво ще стане с човека, който не яде здравословна храна? Какво ще стане с човека, който не пие чиста вода? Какво ще стане с човека, който не диша чист въздух? Пренесете тези неща в психичния живот и помислете, на какво ще уподобите храната, водата, въздуха и светлината? Кой от двата живота – физическият, или психическият е истински? – И двата живота имат своето предназначение. За вас е важно да прилагате следния духовен закон: Благото, което ви давам, да го използувате сами. Река ли и аз да взема участие, да го деля с вас, всичко е загубено.

Христос казва: „Каквото попросите в мое име, аз ще ви го направя.” Това, което и ние ще ви направим, се отнася до сегашния ви живот. Ние проповядваме за настоящето, а не за бъдещето. – Нали има задгробен живот? – Задгробният живот е измислица, такъв живот не съществува. Според някои, задгробният живот бил по-реален от видимия живот на земята. Аз казвам, че задгробният живот е измислица, защото признавам само един живот, без никакви прекъсвания. Знаете ли на какво прилича физическият живот ? На стомна, която постоянно овлажнява. Хората опитват външната влага и я наричат физически живот. Какво има в стомната, каква е водата в нея, те не знаят. Въпреки това, те казват: Велик е животът. Те говорят за физическия живот, за влагата на повърхността на стомната. Истинският живот е в стомната, в Битието. Там е смисълът на живота, а не в овлажняването на стомната. После казват, че зад този живот имало друг. – Не, животът не е във влагата, във външните прояви. Той е вътре в стомната. Влагата е свързана с водата в стомната. Като се чукне стомната, веднага ще потече водата – истинският живот. Щом се пробие стомната, животът ще потече като чешмичка. Тогава хората ще кажат: Ето истинското благо. Всеки може да има такава чешмичка. Обаче, смисълът и разрешението на въпроса не е в счупването на стомната.

Мнозина питат, отде получавам пари. Някои казват – от Америка, други – от болшевиците, от Русия. В заключение, и едните, и другите ей казват: Ако е за пари, и ние можем да проповядваме. Аз пък казвам: Нито от Америка получавам нещо, нито от Русия. Имам една пръчица и, като огладнея, чукна с нея – веднага дойде хлябът. Чукна втори път – дойде една ябълка или круша. После пак чукна, и всичко това се прибира. Като ожаднея, пак чукна с пръчицата, и пред мене се явява чаша вода. – Отде имаш тази пръчица? Аз зная, отде е тя. – Къде спиш? – Като се мръкне, и дойде време, за спане, чукна с пръчицата, и леглото се явява. Сутрин чукна пак, и леглото се прибира. Както виждате, моята къщичка постоянно се явява и изчезва – не я давам под наем. Който не разбира този закон, казва: Да си направя една къщичка, да я дам под наем, че да се осигуря. – Смисълът на живота не е в осигуряването.

Ще кажете, че сиромашията е причина за отчаянието на човека. – Не е всякога така. Има случаи в живота, когато синове на американски милиардери се самоубиват. Дъщерята или синът пише на баща си: Турям край на живота си, не намирам смисъл да живея. Значи, и богат, и беден се отчайват от живота и се самоубиват. Много причини има за самоубийството. Има тъмни, мрачни моменти в човешката душа, но когато дойде Божественият чек, тази тъмнина изчезва, и радостта иде. Питам: Ако имате тази малка пръчица, няма ли да разрешите всички въпроси изведнъж? Например, имаш да плащаш на някого. Срещаш кредитора си, и той казва: Помниш ли, че ми дължиш сто хиляди лева? – Да, зная това. – И 50 хиляди лева лихва, стават 150,000 лв. Кога ще ги платиш? – Още сега мога да ги платя, Чукнеш с пръчицата, и се яви чек от 150,000 лв. Казвам: Вземи чека и си получи парите. – Хубаво е това, но дайте ни тази пръчица. – Ще ви я дам само при едно условие: да се научите да служите на Бога тъй, както аз Му служа; да осветявате името на Бога, както аз Го осветявам; да изпълнявате волята Му, както аз я изпълнявам. Отнасяйте се с голямо внимание и към най-малките бубулечици. Това наричам аз висок морал. Като видите едно дърво, да гледате на него като на нещо свещено, в което е вложено живот.

Да, Бог е създал този свят за залъгване на хората. – Защо ?– Понеже небесният свят е толкова сериозен, че ангелите, за да си починат, от време - навреме слизат на земята, между хората, да се забавляват. Ние сме техни залъгалки. Те слушат нашите спорове върху религиозни и научни въпроси и се смеят. Като се върнат на небето, питат ги: Какво правят учените хора на земята ? – Занимават се, учат, развиват се.

Има смисъл да се освободят хората от работа, но да използуват времето си разумно, не да ядат и пият. Тогава мъжът и жената в къщи ще се радват на пръчицата, като на Божествено благо. В нея е бъдещата наука, която всички ще изучават. – Може ли да се придобие тази пръчица? – Може, но за това е нужна абсолютна вяра. В миналото някои са прекарвали по 30 – 40 години в горите, други са живели в пустините, но и там не са намерили пръчицата. Сега хората трябва да живеят в света, там да придобият истинското знание. Само чрез страданията можем да намерим Господа – било като свещеник, като учител, съдия, войник и др. Страданията – това е гъстата материя, в която дойде Мойсей да изведе израелския народ. В тази материя той направи чудеса. Следователно, всеки, който може да извади човечеството от материалния живот, т. е. от гъстата материя, и той ще прави такива чудеса, каквито не сте виждали. Наистина, сегашният учен свят се съмнява в чудесата; ще пита, как е възможно да стават днес такива чудеса. – Много просто, ще чукнеш с пръчицата си, и, каквото пожелаеш, ще го направиш. – Как става това нещо? – Както стават нещата в приказката. – Може да е илюзия. – Чукна с пръчицата си, занасям този човек на слънцето и след малко го връщам. После го питам, какво има на слънцето, а той мълчи, не се издава, не иска да мине за смахнат. Не само един учен, но и десет учени да отидат на слънцето, няма да смеят да кажат, че са ходили там. Не само това, но и да им сложат трапеза,, пак нищо няма да кажат. – Защо не смеят да кажат, какво са видели? Защото общественото мнение не е в съгласие с това, което може да се постигне чрез пръчицата. Според тях, това е в разрез със законите на природата. Ако го приемат, в техните разбирания ще стане голям преврат. Всички ще питат, как можем да живеем, без да орем и копаем. Ще станем много мързеливи. – Не, и тогава ще работите.

Художници, скулптори, музиканти са дошли на земята да помагат на човечеството. Това са все таланти. Не всеки може да бъде музикант, художник или учен. Следователно, и най-малката дарба, която имате, то е малката пръчица. Употребете я на място. Изправянето на света става от малките работи.

Каквото попросите

 Share

0 Comments


Recommended Comments

There are no comments to display.

Guest
Add a comment...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...