Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • entries
    3
  • comments
    5
  • views
    16,678

КАПИТАНЪТ И КОРАБЪТ "НАДЕЖДА"


smehy

1,250 views

 Share

Аз съм капитан... на кораба "Надежда". Корабът ми е стар, олющен, на места прогнил и мухлясъл... Аз самата не знам какво е да си капитан, но изпълнявам тази роля от както се помня... Самоука съм...

Опитвам се да плавам в океана от първичност, елементаризъм и лицемерие. Не мога да плувам - не се научих, въпреки опитите ми. Затова разчитам единствено на верният ми кораб, с множество пробойни... Не разполагам и със спасителен пояс или лодки...

В бурния океан сме само аз и той- вехтият кораб...

Плаваме в търсене на духовността, но не онази модерната, крещящата, маскарадната, а истинската, неподправената и ненатрапчива...

Вперила съм взор в безкрая с надежда да открия спасителният пристан... Морето е бурно,а аз съм сама и слаба... Вълните ме заливат и аз губя контрол над управлението... В отчаяната ми борба за глътка въздух поемам от водата... Усещам спазми в стомаха... Конвулсии разтърсват тялото ми, за момент ми минава мисълта да се предам, но жаждата за живот в мен надделява... и надеждата....

Поемам управлението... Но накъде да поема? - та аз нямам и компас! Отказвам да се нося по вълните безцелно или да оставя да ме води вятърът. Не винаги посоката на вятъра е правилната, а аз така и не се научих да се възползвам от поривите, докато са ми от полза...

От години плаваме: аз и моят стар приятел - корабът "Надежда". Преживяли сме какво ли не: урагани, бури, самота, нападение от пирати, излъгани надежди т.н.

Акостирали сме в много пристанища, били сме заобиколени от тълпи, по палубата са се разхождали всякакви люде... А аз съм се взирала с вярата, че ще усетя духовността, но уви... На моменти съм затваряла от умора очи... и съм се предавала...Минавали са месеци в летаргия и носене по вълните с желание те да ме погълнат, но моят стар приятел - корабът "Надежда" ме е държал на повърхността...

След десетилетия в търсене да духовността и в последствие на една ужасяваща буря с гигантски вълни, в която старият овехтял кораб и аз едва оцеляхме, случайно или не, се оказахме на един непознат до този момент за мен пристан, наречен "Порталът"...

С любопитство стъпих на кея. Първоначалният страх, недоверие и мнителност в мен се стопиха от добротата и любовта, които ме обгърнаха...

Все още съм на този остров и мисля да остана... Привиквам към твърдата земя, въпреки издайническата ми люлееща походка.

В мен все още усещам горчивият привкус на океанската вода, с която организмът ми се е пренаситил. Знам, че е необходимо време за пречистването му....

А моят стар приятел корабът "Надежда"? - той е все още там, на кея, но виждам че възвръща блясъка и силата си...

 Share

1 Comment


Recommended Comments

Благодаря ти.Много хубаво.Наистина и аз акустирах като тебе.Получих Вяра,започнах да разбирам Любовта и сега трите сестри ме водят .И в бурното море и в спокойния лазур,аз вече знам,че не съм сама.Има много като мене в тоя океан и те са добри и светли души.

smehy,

я какво неочкавано и леко недодялано вдъхновение отключи в мене с твоя споделен размисъл.Поздрав най - сърдечен

Светъл ден !

Link to comment
Guest
Add a comment...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...