Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • entries
    29
  • comments
    3
  • views
    22,928

Излишното отдаване на значение.


stonetales

981 views

 Share

Излишното отдаване на значениe на каквото и да било, всъщност е сериозно нарушаване на Равновесието. А то самото не търпи дълго такива процеси. Такава е неговата същност.

Нека вземем за пример оплакващите се.

Излишният лукс, който си позволяват, непрекъснато да губят сила, обличайки я във вечни и неспирни оплаквания, излиза прекомерно скъп за тях самите. Тази огромна тежест, причинена от непрекъснатото, изкуствено изместване на равновесието, се усеща от околните като тягостно чувство, неприязън или нещо подобно. Около оплакващите се, се образува непрекъснато, неприятно и тягостно налягане, с помощта на което те буквално отблъскват околните от себе си. Естествено, отблъсват и благоприятните възможности, разбира се.

Взимането на сериозно е реален енергиен процес. Поддържането на непрекъснатото външно налягане изисква огромен потенциал от сила. Излишното хабене на тази сила, в случая, води до резултата, че оплакващият поддържа непрекъснато фалшива, губеща позиция, по отношение на света, в който живее.

Много е просто.

Визуализацията на оплакващият се рисува непрекъснати нещастия, катарзиси, неприятности и НЕслучвания. Подобно на съзнанието на „разбирачите” от типа "Не Става!", съзнанието на оплакващият се осветява само секторите от непроявеното, в които нещата „не се случват”. Тоест – случват се само нежеланите от оплакващият се неща, нещата върху които е концентрирано неговото съзнанието – буквално това, от което той се оплаква.

Че оплакването е едно непрекъснато самосъжаление – това е друг въпрос.

Оплакването и взимането на сериозно не водят до удовлетворение. Те само нагнетяват напрежение. Изместват, отново и отново, равновесието и по този начин създават Излишъци.

От друга страна, вземането на сериозно не е приоритет само на оплакващите се.

Ние всички се вземаме на сериозно – по един или друг начин, в една или друга степен. По този начин акцентуваме върху въвеждането на поне някакъв ред в обкръжаващият ни хаос.

Но и това е друг въпрос.

Самото развиване на тази тема е взимане на сериозно.

Но пък за мен е основно забавление всекидневно да се избавям от пораждащото се от това развиване на чувство за някаква си значимост.

Обръщам внимание само на излишъците в процесите, защото те , подобно на солта в храната или водата, могат да доведат до пълна негодност за употреба. Или пък до някаква, неудовлетворителна пригодност.

Нека дам и един почти противоположен на оплакването пример, който обаче води до същите крайни резултати. С право можете да ме оспорите, че не съм прав, но не забравяйте, че крайното възстановяване на равновесието не винаги е моментално. За някои процеси, възстановяването на равновесието отнема повече от векове.

Всеки от нас е попадал на хора, около които е трудно да се стои. Тези хора внасят в околните чувство на напрежение и сериозност, неприсъщи за всекидневието ни.

Нерядко, това са хора, които стоят на водещи позиции. Мислите и емоциите им, каквито и да са, са подчинени на друга логика и други интереси. Попаднали по някакви причини в нашето обкръжение – или ние в тяхното – те просто нямат време и интереси за нас. Нищо лошо в това – всеки си е на мястото.

Тези ръководещи просто изпълняват своите функции и обикновенният човек трудно може да ги възприеме. Силата, която се излъчва от тях е с други вибрации и носи отпечатъка на абсолютна безкомпромисност, защото те просто нямат време за друго.

Такива хора са на мястото си. Имат своето излъчване и обаяние. Пораждат уважение и докосването до тях те кара да се самоуважаваш.

Категорията хора, която ги имитира, обикновенно са недоизградени личности, с претенции да обладават качествата на посочените по-горе личности.

Тази категория хора Наистина се взимат на сериозно. По начина, по който всеки новодошъл в едно ново обкръжение се „напъва”, за да покаже „колко много” е сериозен, опитен напреднал и разбиращ. В повечето случаи дори и без да има нужда от това.

Нищо лошо и в това – всеки иска да заеме мястото, което му харесва или си е избрал. Независимо дали е готов за това. Независимо дали това е Неговото място.

Около тази категория хора също така е трудно да се стои. Фалшивото излъчване, което струи от тях не отстъпва по интензитет, на излъчването на действителните ръководещи. Разликата е само в едно, в истинността.

То е фалшиво, неистинско и по тази причина не носи желаните резултати на притежателя си. Докосването до тях поражда чувство на лъжовност, несигурност, неприязън и други подобни, които от своя страна предопределят отношението ни към тях самите.

Огромният Излишък, който излъчват непрекъснато, пречи на истинното и нормално(оптимално) протичане на нещата.

Представете си огромна, стара, димяща, разнебитена и непотребна машина, от рода на ръждясал комбайн, стар локомотив или Бтр, която се опитва „елегантно” да паркира между внимателно подредени едно до друго колела или детски колички.

Излишно е. Временна атракция, привличаща вниманието и отблъскваша със непригодността си.

Огромно, фалшиво излъчване на изкривена сила, чиято изява пречи на всички.

Всички ние се взимаме на сериозно, по някакъв начин. Но нека да не го правим излишно, прекомерно, защото подтискаме себе си, околните и най-вече реализирането на желаните от нас възможности.

 Share

0 Comments


Recommended Comments

There are no comments to display.

Guest
Add a comment...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...