Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    283
  • коментара
    124
  • прегледа
    97317

От: С деца или без деца по пътя на духовното развитие?


Розалина

606 прегледа

............

Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".

Не помня кога за последно погалих с ръка

косите ти бели, със мъдрост обкичени...

Не зная дали съм добра дъщеря.

Но помня как босичка тичах във парка -

усмихнато гледаше мойта игра.

Мечтаеше с мен - макар да бях малка

ти беше до мен и в смеха, и в плача.

И помня, когато през сълзи премигвах

как нежно поглеждаше в мойте очи.

Във твойта прегръдка утеха намирах,

заспивах щастлива - без страх, без сълзи.

Ти дал си ми много - не искаше нищо,

мечтаеше само да стана Човек.

И знам, че понякога плакал си скришно

за моите болки - и търсел си лек.

Научи ме всички до мен да обичам,

научи ме силна да бъда - дори

когато душата на болка обричам

да не показвам на никого мойте сълзи.

Незная дали добра дъщеря съм,

незная дали се превърнах в Човек,

но знам, че съм още дете във душата

и искам във парка да тичам със теб.

Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".

Не помня кога за последно погалих с ръка

косите ти бели, със мъдрост обкичени...

Обичам те, татко, дори и когато мълча...

Пепа Николова

Източник: С деца или без деца по пътя на духовното развитие?

1 Коментар


Recommended Comments

Има едни много специални и напълнени връзки. С особено вълнение прочетох горното стихотворение, защото тази връзка между дъщеря и баща , познавам много добре .И съм наблюдавала често около себе си и своите близки.

Благодаря късметче за стихотворението!

Линк към коментар
Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...