Осезание за светла зеленост на връхчета борови,

за треви избуяли до облаци~кобилешко мляко;

в разпиляната синьост на обгърнати стволове

от погалено сърце до съвършество отболяло.

Докоснати струни от слънчевост

пеещи кичесто в светеща яркост,

безпределна цветна създаденост

утро едно да бъдат в цялост.

Довя вятърът упойваща мелодия

и звуци на синигерова песен,

присядам до ума ~ скитник босоногия

с нова цитра е, безгрижен и весел...

Разказва за пътешествия незрими,

в безсънни светове, които в белота били,

от където цветовете на дъгите са дошли

и осветлили ясност в нетленните очи...