Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    283
  • коментара
    124
  • прегледа
    98957

Рубенс


Розалина

519 прегледа

original.jpg

НАИЗВЕСТНА КАРТИНА НА РУБЕНС НА ТЪРГ В SOTHEBY’S

(Портретът на млада жена в испански дрехи вероятно е рисуван от художникa в началото на 17-ти век и почти през цялото време до сега е бил в частни колекции. Аукционната къща очаква цената на картината да достигне 6 милиона паунда

Весислава Танчева | 21.11.2009 12:22)

Появата на неизвестна творба на Рубенс, обаче, е истинска сензация.

Фламандският майстор, творил в първата половина на 17-век, е сред най-скъпо продаваните автори в наши дни. Неговите монументални фрески украсяват бароковата катедрала „Света Богородица” в Антверпен, а картините му са сред най-ценните притежания на музеите по цял свят. Голяма част от творбите му са и в частни колекции.

На 9 декември(2009 г) в Лондон Sotheby’s предложи на ценителите неизвестно досега маслено платно в отлично състояние, рисувано от Рубенс, докато бил придворен художник на херцога на Мантуа Виченцо Гонзага. Благородникът имал колекция от портрети на красиви жени и младият Рубенс допринесъл много за обогатяването й. Според специалистите

дрехата, с която младата жена е облечена, е по испанската мода от това време и това дава повод на експертите да потърсят и друга версия за създаването на картината.

През 1603 г. Рубенс заминава за Валядолид и от там пише писмо на брат си, в което му съобщава, че се наложило да направи някои поправки на недовършените картини, които взел със себе си. Между тях бил огромният портрет на херцога на Лерма на кон и някои от портретите на млади жени от колекцията на Виченцо Гонзага. Съществува вероятност точно този портрет да е рисуван по-рано в Италия, но пищната испанска дреха да е добавена по-късно, за да скрие повредените участъци по платното.

Петер Паул Рубенс се оказва най-добрият посланик на добра воля между европейските дворове,

защото рисува по поръчка на Мария Медичи в Париж, на италиански и британски благородници и практически за всички монархически фамилии в Западна Европа. Между 1621 г. и 1630 г. е натоварен от испанските Хабсбурги с няколко дипломатически мисии и прекарва известно време в Испания и Англия. Английският крал Чарлз I дори го прави рицар за усилията му да постигне мир между двете тогавашни суперсили.

От галерията на херцога на Мантуа портретът попада в колекцията на неизвестен засега венециански благородник. Венецианската академия за изящни изкуства го купува от него в началото на 19-ти век и между 1825-1830 г. го продава на търг в Лондон. Купувач е британският благородник сър Джон Хармър, който точно в този период обзавеждал новопостроеното си имение Бетисфийлд парк в северната част на Уелс. Семейството на баронета продало картината през 1930.

Сегашният й собственик, който държи да остане анонимен, я купил през 70-те години на миналия век.

На гърба на картината има два печата – на Венецианската академия и на баронет Хармър. Тъй като през по-голямата част от съществуването си картината е била в частни колекции, единствените, които са знаели, че съществува са били притежателите й, казва говорител на аукционната къща.

На същият търг на 9 декември ще бъде предложен и автопортрет на още един фламандски майстор от същата епоха - Ван Дайк. За него организаторите очакват да достигне цена около 3 милиона паунда.

1 Коментар


Recommended Comments

В този,по-широкия прочит на идеята за художничеството,мисля,че няма "ако' ,защото ние всички сме художници .Всички рисуваме,всеки ден , час и всякоя минута даже.Така тъчем нишките на своята карма .Това,че светът, въпреки нашите активни художества,все още не се е оправил,то е защото не е достатъчно човек да е художник .Нужно е още нещо да се добави към това занимание.Имаше една нетска позитивна притча за щипката любов .Аз бих добавила от своя скромен опит,че ако рисуваме само за себе си,то ще е както е и до сега.Но ,ако включим идеята да нарисуваме нещо,което да подарим на другите и то да им донесе радост,утеха,приятно чувство ,красота,тогава нещата ще тръгнат да излизат от зоната на здрача и все по - светло ще става около нас.А когато се пука зората ,радост обгръща всяко живо същество.Радост ,че иде слънцето.Слънцето,което гали и което топли цялата земя,а не онзи огън всепояждащ,в пламъка на който всичко ,което не става ще изгори.

Линк към коментар
Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...