Тази идея за ходене на курс по медитация ме преследва от миналата година, но изпуснах - това, което си избрах се провежда веднъж в годината за 10 дни и мисля, че точно сега тече. Другият вариант беше да ходя някъде на друго място, но май няма, пък и няма да е същото. Избрала съм си Випасана медитация, тъй като тя е най-близо като идея до това, което искам.

Преди години съм опитвала след като прочетох една книга за йога. Трябваше да се съсредоточиш върху пламък на свещ. Проблемът е че аз не успявах, никак даже - освен това и не усещах особен смисъл. Тогава бях малка и незнам какво съм целяла по-точно, просто ми беше интересно и след като опитах ми мина бързо мерака. По-късно четох хубави неща за медитацията и открих, че може и да не се съсредоточаваш върху нещо, може и просто да си седиш и да чакаш да мине времето. В главата ми разбира се мислите направо прелитаха и се преплитаха, много изморена се чувствах само от седене и неправене на нищо. Въпреки това, обаче опитах още няколко пъти и усетих нещо интересно - някакво осъзнаване, че аз не съм мислите си и когато почувствам нещо, всъщност аз го правя това - чувстването, не е само заради нещото което го предизвиква. Изобщо, малко неясно, но все пак ново усещане. Както и с други неща обаче, нямах дисциплина да продължавам и зарязах. Намерих в интернет за Випасана медитацията (тя май е най-близо до това, което търся), че има такъв курс веднъж годишно и даже е безплатен. Трябва 10 дни в пълно мълчание да медитираш по цял ден. Малко зловещо ми се стори, събудиха се някои притеснения, поради това, че ще съм с непознати и всичко това ще е много странно, не знаех дали ще се справя, пък и това ставане рано... Освен това и забравих, тъй като до следващия курс имаше повече от половин година.

Сега вече съм решила да отида, слагам аларми и навивам напомнящите средства и дано да го хвана догодина. Имам някои очаквания, особено след като гледах един филм за един затвор в Индия, в който затворниците минага такъв курс и изведнъж започнаха да осъзнават отговорността за извършените престъпления. Щом на затворниците може да подейства, защо не и на мен... Както обикновено обаче мотивите ми не са съвсем чисти, сигурна съм защото тъкмо постигнах някакво спокойствие, благодарение на писането тук и във форума, така че знам, че нямам реално някакви оплаквание и нужда да си успокоявам душата. Мотивът ми е да се променя и да бъда идеалният човек. Много ми се иска да се успокоя съвсем всъщност, да си говоря свободно с хората и да не крия какво си мисля постоянно, защото ме е страх какво ще стане. Може и да не ми потрябва медитация за да стане това, сигурно някой ден, просто ще стане, но все пак... В крайна сметка, независимо от мотивите ми, какво може да навреди?