Jump to content
Порталът към съзнателен живот

maniuni's Блог

  • постове
    12
  • коментара
    16
  • прегледа
    8249

Невротичните въпроси нямат край :(


maniuni

699 прегледа

За малко бях решила, че вече съм решила проблемите си. Щом като открих, че щастието няма да дойде от другите хора, нито ще дойде от нещо, което правя се успокоих. Последните месеци или години, и аз вече не помня, все бях с това убеждение, макар и несъзнателно - че щастието е в нещо, извън мен. След това самоизследване, което си направих отких, че щастието не е там. И какво следва от това - изоставям предишното търсене, хубаво, ама сега какво? От вчера ме мъчеше нещо там някъде, пак в подсъзнанието може би - питаше ме - сега, като знаеш толкова, защо не си наясно със себе си пак? Ами не съм, все още не съм сигурна като правя и казвам нещо защо точно го правя. Пак реагирам автоматично на случващото се и не знам точно какво става във всеки момент. Мисля, че все още нищо не съм разбрала за себе си и имам да извървя дълъг път към самопознаването. Не съм сигурна какъв е смисъла... Може ли да няма смисъл или по-скоро следваме някаква пътека, определена от егото ни и сигурно си има обяснение за всяко действие, но не го знаем. Говоря в множествено число, защото знам, че не съм единствена. Много ме мъчи това, че не знам накъде съм тръгнала. Или пък притеснението ми е продиктувано от нещо друго. Пак се чувствам длъжна да бъда някой, който не съм. Странно как се хващам да търся отговори все на неподходящи места. Щом не се чувствам добре, значи нещо ме мъчи в момента. има някакъв проблем, който трябва да реша в момента и сигурно ще спра да търся смисъла на живота. Чувствам се длъжна, но на кого? Защо толкова търся да съм идеална... Не трябва ли? Какво всъщност искам? Усещам как пак ще се завъртя във онази въртележка и ме е страх. Дали трябва да оставя нещата така и да се захвана с нещо реално, което ще ме разсее или да започна пак да си отговарям на невротичните въпроси? Ще се опитам да си отговоря, но трезво и спокойно. Значи - в душата ми е голям смут и бъркотия, държа се по начини продиктувани от егото ми, защото искам да отговарям на идеала си. Това е нормалното ми състояние и не трябва да му обръщам внимание. То отвреме-навреме ми напомня за себе си и иска да ме накара да му обръна внимание и да работя за него, но човек няма как да бъде идеален, в това съм сигурна. Животът продължава и най-доброто, което мога да направя за себе си е да не се тормозя и да се въвлека в живеенето, не толкова в мисленето. Дали ще седя и ще мисля или ще правя нещо положението е все същото. Като правя нещо поне няма да се тормозя толкова. Сега като написах всичко това си мисля, че не съм съвсем права да се опитвам да се разсейвам, но какво да направя? иска ми се да не се тормозя толкова, да спра да мисля и най-вече да спра да се съмнявам постоянно във всичко. Малко завиждам на някои хора - например на тези, които са живеели в племената. Там хората са били заети единствено с оцеляването си и с прехраната. Нещата са прости - ако искаш да живееш, трябва да ядеш, ако искаш да ядеш трябва да ловуваш например. Ежедневието на съвременните хора е толкова по-сложно. Може би само на мен ми се струва сложно, незнам, но все пак не е съвсем нормално да седиш по цял ден на бюро с компютър за да ядеш и понякога, както сега е при мен - да нямаш нищо за правене и да се чудиш за смисъла на живота. Ако бях по-заета сигурно щях да имам същите притеснения, но щях да преживявам нещата, а не само да ги мисля. Дали е толкова важно предварително да знам какво искам да правя и да съм сигурна в това или може да се захвана с нещо първо и после да разбера дали това искам да правя (говоря за уеб дизайна). Захващам се и в един момент се сепвам и си казвам "ти като влагаш толкова усилия в това сигурна ли си, че това искаш? сигурна ли си, че има смисъл" и обикновено си казвам, че няма и зарязвам. Още дисциплина ли ми трябва? Май точно днес няма да разбера.

2 Коментара


Recommended Comments

Забеляза ли колко пъти си споменала думата "сигурна", а също толкова много и "точно"?

Сигурност няма. За нищо. Включително всеки от нас ей сега, след секунда само може да ... умре. И това независимо дали човека е обкръжен от лекари, апаратура и т.н. в модерна болница или е сам, някъде далеч в планината да кажем. А ти настояваш да си сигурна дали точно така трябва да постъпиш при един конкретен случай. Как ти се струва? Съпоставими ли са нещата? Едното смърт, хоп и те няма вече тук , за този живот, а другото едно милиметърче от този живот, една дреболийка в него. Е, щом нямаме и не можем да добием сигурност кога и как ще умрем, как бихме могли да сме сигурни за разни други по-дребни неща, какво, кога и как да направим примерно?!

Преди 20 години същия перфекционизъм и стремеж за контрол, при едно екстремно нещастно събитие в моя живот ме доведоха до разни невротични прояви. Например бях убедена, че трябва да съм на една ръка разстояние до лекар/болница, примерно не повече 30 минути с кола. Защо 30, питай ме да ти кажа, след като на човек и 1 минута може да му е предостатъчна :) Разликата само беше, че аз охотно споделям със съпруга си, с приятели ... Нужно ми беше време и помощ, дори малко пиене на по-леки успокоителни, за да преодолея това. Но това преживяване пък ми помогна да стана по-спокойна за другите неща от живота. Ти, след като не се решаваш да споделяш за нещата, които мислиш и които те притесняват, се товариш още повече.

И да, когато човек не може сам да се успокои, по-добре е да се ангажира плътно с работа, активна, натоварваща, също може спорт, но пак така интензивен ... идеята е да не му остава време и сили да мисли и да се терзае ;)

Линк към коментар

Радвам се, че все пак явно правилно съм се насочила, щом и ти си стигнала до такъв извод :) Ще се опитам да си напомням вече, че няма как да съм сигурна и че трябва просто да оставя нещата така понякога. Наистина имам прекалено много време и като не смея да споделя с другите, главата ми се препълва. Имах нужда някой да ми каже, че не съм единствена все пак. Едно е да четеш, че другите имат проблеми из интернет, друго е някой наистина да сподели :)

Линк към коментар
Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...