Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    283
  • коментара
    124
  • прегледа
    97288

От: Изкуството - езикът на Вселената ,космическо общуване


Розалина

309 прегледа

Не знам дали е за тук този стих, но ми подейства изключително вдъхновяващо:

Всеки ден ще рисувам любов.

От дъгата ще взема боички.

Тази приказка с име „Живот”

неизменно започва с обичане...

От небето събирам си синьото,

а от слънцето – жълтия цвят.

И червено – от залези минали,

неусетно през тихия свят...

А зеленото – скрито в тревата –

ще се плисне на листите бели.

Виолетова литва душата ми...

Колко нощи така сме летели...

Ще си взема сребро от Луната –

да ме пази от всяка беда.

От звездите ще сбирам позлата –

да оставя в безкрая следа...

Ето, вече събрах цветовете,

и рисувам мечтите си пъстри.

Те докосват с любов световете

и ги учат да стъпват на пръсти...

Всяка приказка има си край,

и когато завърша картината –

ще я хвърля пред себе си, знай,

и във нея ще вляза. Завинаги.

irini

Източник: Изкуството - езикът на Вселената ,космическо общуване

0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...