Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Emmy's Блог

  • пост
    1
  • коментара
    0
  • прегледа
    3052

Философията на различието


Emmy

1388 прегледа

old.jpg

Каква е първата мисъл, която ви идва на ум когато погледнете тази снимка?

Става ви мило, жално, приятно? Трябва да признаете, че е доста чаровен и симпатичен дядо. =)

Първата мисъл, макар че може би е по-правилно да се каже неосезаема мисъл, е че този човек е стар. И това е така, действително. Старец, пенсионер, дъртак... всички тези определителни думи силно демонстрират начина, по който различията между хората са започнали да обособяват нашата човеческа, социална и етническа принадлежност.

Този човек, бил той какъвто и да е, е съден от първия поглед. Той е стар, и това в нашия ум поражда една редица заключения и предположения, сред които може би следните биха попаднали:

а) сигурно е пенсионер и парите не му достигат

б) може би децата му се грижат за него

в) може би страда от не едно хронично заболяване, примерно сърце или ревматизъм

В случая, лошо няма... тези механизми помагат на всички нас да преценяваме ежедневните ситуации с бързина и да реагираме съответно, адекватно и правилно.

Но, за съжаление този тип преценка се базира на принципа на различието, който аз лично приемам за враг на социалнния, културен, етнически, политически... на кратко казано, общочовешки прогрес. Защото той не се употребява само в най-безобидните и на вид простовати случки от деня, а се е превърнал в един огромен, дебел и разклонил се корен, който почти е изчезнал от цялостното ни умствено и съзнателно полезрение, тоест - тези преценки вече се правят несъзнателно, без да се усетим, без да можем да си кажем " Чакай малко бе, този човек в крайна сметка е като мен, а ако не е като мен, то аз ще стана като него...Защо да го третирам като различен от себе си?"

Различните хора, именно защото са различни... трябва да бъдат и третирани по различен начин? Може би възрастния човек трябва да има по-неограничен достъп до различни видове здравни услуги, по-големи отстъпки, а циганина трябва да има повече условия за легитимен и правомерно заплатен труд, социална помощ и така нататък?

Аз бих нарекла условията различни, обстоятелствата, изборите... но не и хората.

Хората са хора, без да са еднакви и без да са различни. Просто са хора, които трябва да бъдат единни, трябва да гледат един на друг както брат гледа на брата, защото са дошли от едно място, където ще се и върнат в края на краищата.

От край време сме отглеждани, възпитавани и форсирани да изказваме мнението си под примката на различието, вместо да осъзнаем че обикновено нашите гледища, макар и различни, се коренят в стремежите да разрешим едни и същи проблеми.

Десния и левия политик се придържат към различни доктрини за изглаждането на едни и същи спънки, които да трябва да подобрят живота на едни и същи хора. И така трябва да бъде - действително, свободата стои в правото на избор и в присъствието на разнообразието.

Обаче...

Тук за съжаление, закъсняло при това, усещаме че принципите на различието, които до сега толкова са ни помагали, крепели са нашите индивидуални позиции и така нареченото разнообразие... започват да ни подвеждат.

Тогава когато проблемите, с които се борим ескалират в критично положение - това е момента, в който всички различия трябва да бъдат сложени на масата, докато участниците взаимно си подадат ръка, разрешат проблема и спасят момента... В противен случай, рискуваме да загубим много повече, от това което защитата на различията е в състояние да ни донесе. И оставаме на минус.

Хората са преди всичко хора - стари ли са, млади ли са, учени ли са, прости ли са, добри ли са, лоши ли са - хора са. Това е. Подробностите могат да почакат когато е нужно да бъде спасен живот, да бъде изправена държавата, да бъдем извадени от бедността и да бъде запазена културата.

Крайно време е да преодолеем всичко това.

"Разделяй и владей" е стратегия, която може би някои хора са приложили много успешно в световен мащаб, от незапомнени времена насам. Историята се повтаря с лека технологическа градация... И в царствата на Древен Египет, олигаршеските "картели" (макар че тогава не са се наричали така) са властвали над народа, като единствените различия са били в техните типови съсловия: дали са били царствени, аристократични, религиозни, или военни олигархически групи. Но пак ги е имало и още ги има. В днешно време, те са политически и бизнес такива. Не отричам вредите, които са ни нанесли, нито ползите ( а има и такива).

Нека премахнем примката на различността от вратовете си и престанем да се бесим един друг с имане, нямане, можене, неможене, контрасти, прослойки, касти, избрани, неизбрани, известни и никакви.

Всички имаме семейства, приятели, деца и близки, които ценим повече от всичко... и всички искаме бъдещето на тези деца да бъде подпомогнато от нашите стъпки ДНЕС, нашия кураж и желание да преодолеем различията си.

На първо място, редно е да бъде даден пълен стоп на всяка форма насилие и агресия, били те словестни, мисловни, физически, емоционални и така нататък. Да разградим всичко онова, което без да искаме сме породили като страничен ефект от всичките ни страхове, негативни мисли и лишения.

На второ място, веднъж за винаги да приемем, че всеки човек срещу нас - какъвто и да е той, идва от същото положение, в което сме и ние, чисто по-човешки разбрано. А тези, които са най-близки до нас като ценности, разбирания, начин на живот и стремежи са наши братя (по принцип всички са наши братя, но нека започнем от тук) и би било най-продуктивно да се стремим да бъдем близо до тях, приятелски и интелектуално.

Да НЕ да бъдем във вечни спорове за това или онова клонче. Да НЕ се препираме около подробности и незначителни неща, които действително не биха оказали такова голямо влияние върху целокупния прогрес.

Моля ви, в името на всичко, в което вярвате и смятате за скъпо и истинско... приемете хората, които са различни от вас със смирение.

Вярващите в Господ, в светлината и приемащите тази вяра за истинска ценност... трябва да бъдат заедно и да си помагат, независимо от обстоятелствата и разностранните подробностни различия.

Важните неща са ясни - да бъдем добри, да си помагаме на ПЪРВО място, вместо това да се стремим да докажем че сме прави и да изолираме, или отлъчим различните. Православен, католик, евангелист, евреин... основите на вярата и принципните послания, които предвождат философията на Божието учение съвпадат.

Ляв, десен, среден, син, червен, зелен... отново, основните цели са едни и същи и само пълното човешко и състрадателно обединение може да ни приближи до тяхното осъществяване.

Като гражданин на тази държава, като млад и мислещ обикновен човек, искрено желая да приложим тези основни принципи с успех, и след това да се радваме на свободата си да разискваме подробностите и различните версии на това, което смятаме за истинско - исторически, политически и философски.

Не желая да казвам това с намерение да умаловажавам тази или онази религия или политическа доктрина, но да помогна на четящите да осъзнаят, че философията на различието или разделението е най-големия враг на човешката цивилизация в днешния момент.

Трябва да отворим ръцете си към различните, да им покажем че са добре-дошли сред нас, стига да не отричат основната, неуспорима доктрина, която е издълбана в сърцата и душите на всички - човещината.

От там нататък всеки сам определя своя път, и това не може да бъде отнето от никого, но този път е във ВЪТРЕШНОСТТА на цялото и благодарение на неговата целокупна подкрепа. Под това цяло звено, което винаги неотлъчно ни подкрепя, в момента би могло да се разбере единствено семейството. За в бъдеще, аз желая това цяло да бъде И обществото, И етноса, И дори държавата в по-смелите ми мечти.

0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...