Евангелистът Матей казва, че никой не разбира Христа, никой не познава Сина освен Отца. Думата „познание“ има отношение към човешкия ум. Ако умът не е подготвен да схване тази велика идея, той не може да схване отношението, което съществува между Сина и Отца.

...Докато човек не намери отношенията, които съществуват между нещата, той не може да разбере вътрешния смисъл на живота.

...Да разберем нещата подразбирам да ги владеем, за да станат те част от нас. Не да се разбира как ще вържете един кон за неговия юлар, не да знаете как ще владеете известни елементи, да ги заковете в къщите си, но да има в всичко тази вътрешна, съзнателна връзка. Тази връзка е Любовта.

...Вън от любовта, всички неща са мъртви, безсъзнателни, т.е. имат само едно механическо движение.

...Христос казва: „Никой не познава Отец, който няма любов, защото Бог е любов.“ Не може да познаеш един предмет, докато нямаш неговите качества.

...Хора, които не познават Бога, не познават никого. Всеки, който не познава Сина, не може да познае мислещите същества.

...За да познаем Сина, трябва да вземем неговото иго. Иго подразбира отношенията на нещата. Често у вас се заражда желание да познаете Бога. Ще Го познаете само, ако имате Неговото иго и сте готови да Му служите. Какво се разбира под думата „служене“?

...Ако Бог е създал света, Той го е създал за известни цели зарад нас, а не за свои някакви цели. Всички одушевени и неодушевени предмети, които съществуват, имат своето дълбоко предназначение. Господ ви е направил ръце са по пет пръсти, две очи, един нос с две отверстия, една уста, две уши от страни на главата – всичко това е с предназначение. Някой казва: „Аз имам ухо да слушам.“ Ухото, в дълбок смисъл, е нещо вътрешно, психическо. Човек може да слуша без да разбира; да гледа без да вижда. Под „Син“ се разбира разумното у човека. Днешните хора не разбират синовете си.

...Бих желал бъдещите хора, като се женят, да не питат: „Ти обичаш ли ме?“ Това са банални думи и затова, без да се обичат, те казват: „обичам те,“ а в същност и момъкът и момата лъжат. Аз бих питал тъй: „Ти готов ли си да се жертвуваш за мене?“ – „Искам да живея.“ – „Ти не си за мене.“ Това е вътрешният смисъл на живота, защото в самопожертвуването е смисълът. Познаването на Сина подразбира жертва в себе си и когато човек се самопожертвува, той става силен. Турете вода в някой котел и я превърнете в пара, тя става много по-силна, отколкото като вода. Самопожертвуването е закон, да изменим едно тяло, предмет, една душа от твърдо в въздухообразно състояние, то значи да измениш душата от едно състояние в друго – да я превърнеш от силна омраза в любов. Това е законът на самопожертвуването, да трансформираш енергията.

...Христос казва: „Никой не познава Сина,“ т.е. всеки човек, който живее за себе си, не познава Сина. Бог сам се жертвува чрез Сина си, за да изяви своята любов, а Синът се жертвува, за да изяви Отца си. Това са две положения, които трябва да разберем и нашият живот на земята има смисъл само тогава, когато разберем отношенията на Бога към нас, като Отец и отношенията ни към Бога, като Негови синове. Не може да бъдете синове на Бога, ако не се самопожертвувате.

...Когато познаем Бога, ще придобием вътрешен мир, ще ни се отворят очите, ще видим, че светът е жив, тогава ще знаем причината за омразата и любовта, защо съществува доброто и злото, истината и лъжата, ще разберем тези отношения и тогава само Истината ще бъде не мъртва, а жива. С тази истина ще може да направим всякога опит. Христос казва: „Опитайте.“ „Ако думите ми пребъдат у вас и вие у Мене, всичко, какво попросите, ще ви се даде.“ Кои думи? Разумните думи. Ако вие разбирате отношенията към Бога, вие никога няма да Го изкусите и животът ви ще бъде едно благословение за другите.

Учителя, из "Познание. Самопожертвуване.",

Неделни Беседи, 18.02.1917 г.