Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    283
  • коментара
    124
  • прегледа
    97406

От: 135.Път към разумността ,УС 9 юни 1935 г.


Розалина

337 прегледа

Беседа : 135.Път към разумността

9 юни 1935 г.

Всички живи същества вървят по два пътя: път, който води към разумността и път, който води към неразумността. Пътят към разумността може да се уподоби на ясен, слънчев ден, а пътят към неразумността - на мъглив, облачен ден. Който ходи в мъгла, обърква пътя си и нищо не може да направи. Като изгуби времето си, той съжалява, че е излязъл в такъв ден. За да не съжалява, той трябваше да остане у дома си, да чака слънцето да изгрее, да се разсее мъглата. Ако беше останал у дома си, пак щеше да изгуби нещо, но в мъглата изгуби още повече.

Като ученици, вие трябва да се стремите към разумността в живота, като условие за придобиване на щастие. Като говоря за щастието, нямам предвид това щастие, към което обикновените хора се стремят. Според някои щастието се заключава в печалбите, в хубавите и големи къщи, в новите дрехи, в пищното ядене и т.н. Това не е щастие. - Защо? - Защото лесно се губи. Даже и да не се губи, хората пак не са щастливи. Докато не са го придобили, мислят, че ще бъдат щастливи. Щом го придобият, пак са недоволни. - Защо са недоволни хората? - На този въпрос всеки сам ще си отговори. За себе си, аз мога да кажа, защо съм доволен и защо - недоволен. За другите обаче, не отговарям. Ето защо, според мене, доволството и недоволството се дължат на желанията. Колкото по-малко желания има човек, толкова е по-доволен; колкото повече желания има, толкова е по- недоволен. За предпочитане е да имаш един наполеон в джоба си, отколкото много. Ако си доволен от единия наполеон, той ще донесе след себе си втори, трети и т.н. Това става, само когато единият свърши работата си.

Като говоря за малкото желания, това не значи, че човек е вън от опасностите на живота.

Щом е на земята, човек всякога е изложен на опасности. И като пръв, и като последен, все може да се натъкне на някаква опасност. Опасности има навсякъде в природата: и на полето, и в долината, и на планината. За да избегне опасностите, човек трябва да бъде разумен, да отваря очите си, да вижда, къде ходи и какво прави. Не е ли разумен, не отваря ли очите си, той сам си причинява пакости.

Пророкът казва: "Потърсен бях от онези, които не питаха за мене; намерен бях от онези, които ме не търсеха". (- 1 ст.). - По кой начин може човек да намери Бог? Мислите ли, че недоволният може да Го намери? Човек може да намери Бог и като доволен, и като недоволен, но ще има две различни опитности. Недоволният отива при Бог с цялата си лакомия. И тогава му се дава преизобилно, до пресищане, до втръсване. В края на краищата лакомията се плаща скъпо.

Един крайно беден, но алчен човек, чул, че един татарски княз раздавал земи безплатно. Той отишъл при княза и в силни черти описал бедното си положение. Князът му казал: Давам ти даром земя, колкото искаш, но при следното условие - ще излезеш сутрин рано, преди изгрев слънце и ще се върнеш преди залез. Колкото земя обходиш през това време, твоя ще бъде. Ако закъснееш една минута след залязване на слънцето, всичко пропада. - Как трябва да обиколя земята: пеш или с кон? - Пеш. - Сиромахът приел условието и тръгнал да обхожда земята. За да обиколи повече земя за определеното време, той решил да тича. Денят бил слънчев и много горещ. През цялото време той тичал, като забравил даже да яде. Наближавало вече да залезе слънцето и за да не закъснее, ускорил тичането си. Стигнал, наистина навреме при княза, но едва спрял, паднал на земята от преумора и издъхнал.

Днес всички хора се изпитват по същия начин. Бог е дал на всеки човек достатъчно земя и условия да се развива, но като е недоволен от даденото, той прави неимоверни усилия да забогатее, да придобие повече земя, докато един ден падне от преумора и умре. - Защо умира човек? - От голяма алчност и лакомия. Малко земя е нужна на човека. Като я придобие, да благодари. За повече няма защо да мисли. Той иска да се осигури с много земя, но изгубва живота си. Пазете живота си и за никакви материални блага не го залагайте. Ползвайте се само от тези блага, които сте придобили по честен начин, чрез съзнателна работа и любов. Има религиозни и духовни хора, които искат да влязат в Царството Божие по лесен път. Те четат Свещените книги, излежават се и мечтаят за онзи свят. Обаче, в онзи свят приемат само такива хора, които имат на ръцете си мазоли, станали от работа. Нямат ли мазоли на ръцете, ще ги върнат на земята, да се научат да работят. На земята човек може да почива, може и да работи - от него зависи. На небето, обаче, приемат само работници. След всичко това ще цитират стиха, че някой починал, отишъл на онзи свят при отците си. Това е криво разбиране на нещата. Човек може да почива, докато е на земята, но ще носи последствията на своята леност. Почива само онзи, който има един наполеон в джоба си, но не и този, който има десетки и стотици наполеони. Сиромахът е спокоен в мисълта си, че няма нищо, затова може да почива. Той е вътрешно богат, с много желания. Обаче, богатият, в повечето случаи, е вътрешно беден, а външно богат. Той мечтае за много къщи, за много ниви и лозя. Според мене, човек трябва да се стреми към единицата: един мъж, една жена, един приятел, един наполеон и т.н. Наистина, няма по-голямо благо за човека от това, да има един приятел, на когото всякога да разчита.

Като ученици, трябва да се освободите от вътрешните си заблуждения. - На какво се дължат тези заблуждения? - На пречупване на светлината в съзнанието. Пречупването на светлината създава особен род явления. Всяко пречупване на жицата, по която тече ток, произвежда известни опасности. Чувате някой да казва: Пречупи се моята воля, пречупиха се умът и сърцето ми. - Защо става това пречупване? - Божественото Начало в човека е влязло в гъста среда, поради което не може да се проявява, както трябва. Като знаете това, качвайте се на високи места, за да не става пречупване на светлината, която възприемате. Ако не може съвсем да избегнете пречупването на светлината, поне да бъде в най-слаба степен.

Като не разбират смисъла на страданията, мнозина се питат, защо страдат, защо желанията им не се реализират. Какво направи Христос, когато срещна процесията с умрелия син на бедната вдовица? Той заповяда да спре процесията, приближи се до мъртвото момче, пипна го с ръцете си и то оживя. Ако не беше го срещнал Христос, щяха да го погребат. Следователно, когато желанията не могат да се реализират, това показва, че Христос не ги е срещнал. Когато страдате, това показва, че нещо е умряло във вас. Молете се да ви срещне Христос, да сложи ръка върху желанията ви, за да се реализират, както и върху това, което е умряло във вас, за да оживее. Всяко страдание представлява възможност да срещнете Христос на пътя, по който сте тръгнали. Ако не Го срещнете, грешката е във вас. Чрез страданията си човек опитва любовта и щедростта на Христос, а чрез радостите се опитва човешката любов и щедрост.

Да се върнем към въпроса за философията на доволството. Да бъде човек доволен от живота си, това значи, да цени всичко, което му е дадено. Ако и при това положение се яви някакво недоволство, то означава подтик в човека да изправи погрешките си. - Кои погрешки? - Които той сам вижда. Никой не може да вижда погрешките на човека, както той сам. Много картини виждате, едни от тях харесвате повече, а други - по-малко, но мъчно можете да намерите погрешките им. Големите погрешки виждате, но малките, едва уловими, само художникът може да види. Не е лесно да нарисувате лицето на човека така, както природата го е създала.

И тъй, бъдете доволни и от една усмивка само, но бъдете доволни и от навъсеното човешко лице. Усмивката подразбира широко отваряне вратата на един дом, а навъсеното лице - затваряне на тази врата. - Защо е затворена вратата на моя приятел? - На работа отива, зает е, не може да ви приеме. Ако искате да го посетите, ще отидете в дома му, когато е усмихнат, т.е. когато е без работа. Той ще отвори вратата на къщата, ще се усмихне и ще ви проговори. Не спирайте на пътя хора, които отиват на работа и не се опитвайте да ги забавлявате. Когато страдате, ще знаете, че отивате на работа; когато сте радостни, връщате се от работа. Това е новото разбиране за скръбта и за радостта. Следователно, не съжалявайте, че сте скръбни. - Защо? - Защото ви е дадена работа, която трябва да свършите. - Не се забравяйте в радостта си. - Защо? - Защото, след добре свършена работа, ви очаква нова. Бъдете готови да приемете и новата работа със същата радост, с която сте свършили зададената.

Сега съветвам и вас да се радвате и в двата случая: и когато ви дават работа, и когато сте свършили работата си, за да се весели Бог във вас и вие в Него.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

32. Утринно Слово от Учителя, държано на 28-и юни, 1935 г., София. – Изгрев.

0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...