Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • entries
    84
  • comments
    31
  • views
    55,576

Бог използва злото за нещо добро


Лъчезарна

787 views

 Share

Основният закон гласи така: Ако ти не обичаш онзи, който те обича, ти нищо не можеш да постигнеш в света, нищо не ще знаеш. Ако ти не можеш да обичаш Онзи, Който е работил върху тебе и постоянно мисли добро за тебе, и постоянно ти е като слуга, ти нищо не можеш да постигнеш в живота си. Те са две неща важни. Тогаз някой ще каже: Няма кой да ме обича. – Това не е вярно. Защото, ако няма кой да го обича, той няма да се яви на земята да живее. Без обич той не може да се яви. Щом живее на земята, има някой да го обича. И най-сетне, той трябва да намери онзи, който е станал причина той да дойде на земята. Та при сегашните условия животът, който живеете сега, той е живот на миналите ваши съществувания от хиляди години, той е един живот както сте мислили, както сте чувствали и както сте постъпвали в миналото. Така сега живеете. Този живот, който сега не го харесвате, е такъв, какъвто сте го приготвили в миналото. А пък сега каквото мислите, чувствате и постъпвате, това в бъдеще ще го живеете. Никой не може да живее сегашния си живот, ако той не е ликвидирал със своята минала карма. Кармата – това са онези лоши условия, които създаваме.

...Всички условия на земята, колкото и да са лоши, и добрите, и лошите условия – това са възможности за постижения, за каквито и да е постижения. Без тези лоши и добри условия при сегашните обстоятелства вие не може да постигнете нищо. Някой път вие се оплаквате, че огънят, който гори в тази печка, може да изгори и къщата. Де е злото? Значи има едно зло в този огън – ако не знаеш как да го употребиш, той може да изгори и къщата.

... Има закон: Всичко онова, което вие мислите, което вие чувствате и както вие постъпвате без разлика, всичко това ще се върне при вас. Вашето ще се върне при вас. Затова именно в мислите си ние трябва да бъдем чисти, чисти и в желанията си, и в постъпките си, за да се повърнат един ден нашите мисли, чувства и постъпки чисти при нас. Защото, ако ги пратим такива, каквито не трябва да бъдат – оцапани, те ще се върнат още по-оцапани, понеже те отиват в света и там ще се оцапат още повече. И трябва да знаем, че всяка една мисъл, като се върне, трябва да я подложим на известен процес на чистене – колкото и да е чиста, пак трябва тази мисъл да се пречисти. Сега това е един вътрешен процес.

...бих желал, като минете през най-големите страдания и изпитания, да се обърнете към Бога и да кажете: Господи, благодаря ти! Не само на думи, но искрено да кажете в себе си: Благодаря ти, Господи! А пък сега някой трябва да дойде да ни казва: Ти не постъпи правилно. И после, друг един навик, че ако себе си критикуваме, ние опетняваме себе си. И ако другите критикуваме, пак опетняваме себе си. Разсъждавайте върху критиката. Не да търсите погрешките, но разсъждавайте дали нещата са правилни, дали порядъкът, който в този човек живее, е Божествен или човешки. Живее ли той в Божествения порядък?

После вземете запример и себе си. Никой не е оставен да живее така, както иска. Ние сме оставени свободни. Но временно сме оставени свободни. Ако аз съм един художник, аз съм господар в своето ателие, мога да рисувам месец, два, три. Но щом изложа своите картини на показ в някоя изложба, хората или ще се ползват, или няма да се ползват и ще ви покажат всичките ви погрешки. И трябва да се вслушвам в тях. Могат да намерят погрешка в моята картина. Не трябва да кажа, че те са невежи, че те не разбират от изкуство. Ще се вслушаш и в себе си. И ще благодариш. Онзи художник трябва да благодари и за най-малкия намек, който може да му се направи и да го вземе под внимание. Или един цигулар – и той трябва да вземе под внимание и най-малкия намек, който може да му се направи.

...Вие по някой път сте недоволни от дявола, но той е отличен критик. Без пари работи. Не иска да му платиш като те обиди. Та има една добра страна в дявола. То е неговото безкористие. Когато напада хората, безкористно ги напада. Когато ги обвинява, безкористно ги обвинява. Не иска никой нищо да му плати. Първоначално светът беше добър, и как стана лош? Има си своите причини да стане лош от наше гледище. Ако Бог допусна тези работи, има си някои съображения.

Бог използва злото за нещо добро. Ако беше непотребно, той не щеше да го допусне. Крайната цел на всичко това, което ние проявяваме, съдържа нещо добро, което трябва да се очаква.

И не очаквайте да ви се каже кое е. Един ден ще знаете защо Бог допусна всичко това. Допуснете, че някой ще каже: Аз не ви обичам. Какво лошо има в това, че е казал така? Или какво добро има, като са ви казали, че ви обича? От самата дума не произтича любовта. Онези моми, които обичат някой момък, казват най-много, че не обичат момъка, а пък на нея сърцето ѝ гори за момъка. А пък момъкът не вярва в това именно. Тя по десет пъти казва за момъка: Аз не обръщам внимание на него. Това е политика. Че някой ще каже за тебе: „Той не е религиозен.“ А пък той съзнава, че е религиозен. Както момата казва за момъка, че не го обича, но тя го обича, така и някой съзнава, че е религиозен, макар че някой може да оспорва това. Сега това са елементарни работи. Хората могат сами да се спънат. Ние сами се спъваме, а могат и другите да ни спънат.

Един ден ще дойдете до едно място – в духовния живот има едно място, че като влезеш в стаята, ще чуеш кряскането на целия свят. Ще влезеш в една стая и ще чуеш кряскането на целия свят, отвсякъде ще слушаш, и то ясно. И най-лошото, и най-хубавите работи. Тогава какво ще кажеш? А пък нямаш власт да затвориш този телефон. Ще те опитат доколко си търпелив. Нямаш власт да затвориш радиото. Много светии там са плакали и са пропадали. Ще се напълни умът ти с най-отвратителни мисли, които някога си си въобразявал в живота. Най-лошото ще дойде. Стаята е приготвена така, за да те опитат. Тогава трябва да приличаш на патка. Като влезеш във водата, водата отгоре да те облива, но да не прониква под перата. Като влезе кокошката във водата, тя излиза мокра, но патицата е умна – тя се намазва с мас. И водата си остава отвън. Та някои религиозни хора са като кокошката. Като влязат в този изпит, излизат всички измокрени. А пък някои са като патицата – излизат навън сухи, водата не може да проникне в тях. Та искам всички в това отношение да бъдете патици. Не искам да бъдете мокри кокошки. И като кокошки като ви видя, пак ми е приятно.

Ще ме питате: Защо ме измокриха, аз ли бях най-големият виновник? Казвам: Измокриха те, защото си кокошка. Пък ти ще кажеш: Защо онези не ги измокриха? – Защото са патици. Масло трябва да има. А пък това масло произтича от обичта. Човек, който не обича, всякога ще бъде мокър, а пък който обича – никак. И да навлезе във водата, тя не може да проникне в него. То е голямо изкуство.

Много мъчно е човек да търпи. Някой човек за нищо и никакво ще кресне. Седиш, седиш и най-после ще ти каже една дума. И ти кипнеш. За големите думи не казваш нищо, а пък за малките работи кипваш. Най-големите работи изтърпявате, а пък най-малките не изтърпявате. А пък има същества заинтересовани. Хората някой път приличат на мравчени крави. Има едни крави на мравите. Че като отиде мравката при нея, побутне я и тя изпусне сок. И мравката го взема. Има същества ненапреднали. Едно такова същество ще те побутне някъде и ти като се разгневиш, пуснеш мляко и то го взема. И постоянно те ще те чоплят. Този ще те бутне, онзи ще те бутне и ти казваш: Не ми върви. И почваш да се чувстваш болен.

...Страданията, които ние претърпяваме някой път, те са едно благо за света. А пък радостите, които ние чувстваме някой път, те са едно блаженство за света. Едните са благо, а другите са блаженство. Така че от страданията произтича благото в света! А пък от щастието ни – блаженството! Така че нека да се радваме в единия и в другия случай. Има добри последствия. Като страдат хората, то е наше благо, а като стават щастливи, то е наше блаженство.

Да благодарим на Бога, Който превръща всичко на добро. Писанието казва, че всичко онова, което се случи на ония, които обичат Господа, ще им бъде за тяхно добро. Между себе си научете се да мислите, да се произнасяте добре. Но не за самия човек, както е сега, но в ума си дръжте, че в него има една душа. Мислите ли, че Бог, като гледа някого, не вижда неговите недостатъци? И мислите ли, че Му е приятно? Но Той търпи. И трябва приблизително както Той търпи, така и вие трябва да търпите.

из "Благо и блаженство", УС , 19.02.1939 г.

1451366_244288115730982_140665777_n.jpg

 Share

0 Comments


Recommended Comments

There are no comments to display.

Guest
Add a comment...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Create New...