Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    283
  • коментара
    124
  • прегледа
    97408

Първото място


Розалина

457 прегледа

Казвам: Не туряй себе си на първо място в живота. Това е нещастие. Не туряй и света на първо място. – Това е друго нещастие. Тури Бога на първо място в душата си! Тури ближния си на второ място! Кой е твоят ближен? В притчата за Самарянина Христос показа, кой е твоят ближен. Тури себе си на трето място, а света – на четвърто място. Постъпиш ли така, ти си в правия път, който води в Царството Божие.

– В Божията Любов е благото на човека.

**********************************************************************

Резюме:

Казвате: Какви са тия блатисти места с толкова комари? Де се намират те? – Във вас. Като не разбираш това, ти се излагаш на жилото на тия комари и казваш: Мъчи ме нещо. – Продай ми това, което те мъчи. – Беден съм. – Продай ми беднотията си. – Главата ми побеля от мъка. – Продай мъката си на мене. Аз търся такава мъка. Ще ти дам 45 английски лири за твоята мъка. – Не мога да я продам, тя е вътре някъде, не излиза вън. – Значи, тя е в долния свят. Това са неканени, странствуващи мисли, от които човек трябва да се освободи. Тъкмо започнеш да се молиш, и в ума ти влиза мисълта, че в долапа някъде има гърне с мляко, което може да падне. Спираш молитвата и наместваш гърнето. Продължаваш молитвата, но забелязваш, че долапът е отворен, и трябва да го затвориш. Пак се молиш, но си спомняш, че някой ти дължи хиляда лева, на които днес е падежът. Ще ти дойде на ума някаква любовна мисъл и пак спираш молитвата си. Ти си недоволен от себе си и най-после казваш: Ще отложа молитвата си. Утре, като стана от сън, ще се помоля по-добре. Ставаш сутринта, но не си разположен за молитва. Така минават дните, седмиците и месеците, докато видиш, че не си изминал никакъв път. Времето изтекло, а никаква работа не виждаш пред себе си.

И тъй, доброто е връзка между Бога и човешката душа. Същевременно доброто има отношение и към злото. Не можеш да проявиш, доброто, без да засегнеш и злото в себе си. Обаче, ти трябва да разбираш Божиите закони, за да не попаднеш под силите на злото. Външно, злото има величествен вид, особено отдалеч. Гледано на разстояние, то представя красива планинска местност. Приближиш ли се до него, виждаш една оголена, камениста, усойна местност, която с нищо не привлича погледа на човека. Който се е опитвал да влезе във вътрешността на тая местност, здрав не е излязъл. Някои наричат злото „дявол". Какво всъщност е дяволът, и те не знаят. Смущават се от злото, без да знаят, че причина за това са те сами. Злото не може да има отношение към тебе, ако то не те обича, и ако ти не го обичаш. Никой момък не задиря момата, ако тя не го предизвиква. Днес тя хвърли око на едного, утре на другиго, докато запали сърцето на някой момък, и той тръгне подир нея. Няма човек в света, на когото сърцето да не е горяло. И да се пазиш и да не се пазиш, все ще се запали сърцето ти. Има нечисти места в живота, през които човек неизбежно минава – няма друг път. Ще кажете, че можете да избегнете нечистите места с аероплан. И във въздуха има опасни места. Колко авиатори са платили с живота си! Опасни места има и в мисълта, и в чувствата на човека. Който не знае законите на мисълта и на чувствата, лесно може да плати с живота си. Попадне ли в тия опасни места, мъчно може да излезе невредим. Който има любов в себе си, лесно се справя с опасностите и изпитанията в живота си.

Много ви е говорено за любовта, много говорите и вие за любовта, но какво знаете за нея? Ще кажете, че сте чели романи от различни автори, които третират въпроса за любовта. Това е още предисловие на любовта. Нито един автор не е писал за любовта като същина, като сила. Досега аз не съм чел нито една глава за любовта. За предисловието на любовта е писано много, но за любовта нищо не е писано. Достатъчно е да прочетеш само една глава от книгата на любовта, за да се осмисли живота ти и да се освободиш от всички противоречия. Голяма е светлината на любовта. Да носиш любовта в себе си, това значи, да бъдеш господар на положението. Мъчнотиите ще отстъпват пред тебе, както слугите пред господаря си. Ако нямаш любов, казваш: Изкуси ме дяволът. – Отде влезе той? Кой го пусна да влезе в тебе: ти, или твоите слуги? – Сърцето ми е пуснало дявола. – Това е възможно. Щом допуснеш любовни работи в сърцето си, то всичко може да направи. То всякога обърква работите. Сърцето даже не подозира, че е станало причина за някакво недоразумение. То пита: Какво лошо има в това, че съм откъснал една ябълка от дървото?

Като работя между хората, и аз се натъквам на особени случаи. Дойде при мене някой, иска веднага да го приема. Казвам му, че съм зает, друг път да дойде. – Отдалеч ида, втори път не ми е възможно да дойда. Приемете ме само за две минути, имам голяма мъчнотия. – Щом е за две минути, ще отделя толкова време. Той влезе в стаята ми и не мисли за двете минути. Седи половин час, един час, два часа. Аз го слушам и си казвам: Не издържа на думата си. Той иска да се жени, показва ми портрета на своята възлюбена. Виждам, че и двамата са добри, но не са един за друг.

Един ден дойде една мома, иска да се жени. Казвам й, че тоя, когото избрала, не е узрял още. – Нищо, ще го чакам да узрее. Важно е, ще живеем ли добре. – Ще живеете. – Докога? – Докато се роди детето. – После? – После ще имате големи мъчнотии, които ще развалят живота ви. Като се роди второто дете, мъчнотиите ви ще бъдат още по-големи То ще бъде момиче, като скъпоценен камък; ще се явят много разбойници да го крадат. – Ти ми говориш алегория, но не те разбирам. Говори ми без алегории, ясно. – Добре, ще ти говоря направо. Ти си млада, не познаваш себе си. Твоят възлюбен е много добър, но ти ще го развалиш. – Как ще го разваля? Аз го обичам. – Обичаш го, но ще го заставиш да служи на друг господ. Така ще объркаш и своя, и неговия път.

Питате: Лошо нещо ли е любовта между хората? – Любовта е най-красивото нещо в живота. Всички хора се влюбват – и светски, и религиозни. Без любов не можеш да влезеш в духовния и в Божествения свят. Любовта ще те въведе в тия светове. Тя ще те въведе и в света на знанието. Тя е сладък сок, с който се справят само мъдреците и светиите. Попадне ли в устата на обикновения човек, тя първо е сладка, а после го опива. Тоя сок ферментира и действува опивателно. Мъдрецът трансформира силите на любовта и работи с нея безопасно. Обикновеният човек, обаче, не може да се справя със силите на любовта.

И религиозните не могат да се справят с живота. Те се запитват, защо Бог допусна злото в света; защо съществува смъртта да коси хората; как ще бъдат приети на оня свят? – Това са ненужни въпроси. Това е тежка раница, от която постепенно трябва да се освобождавате. Казваш: Ще хвърля раницата от гърба си! Искам да бъда свободен. – Опитвал ли си да се освободиш от една непотребна мисъл? Знаеш ли, как става освобождаването? Христос казва: „Чашата, която Отец ми даде, да я не пия ли?" Чашата представя страданието. Ако Христос прие страданието и го понесе с радост, колко повече обикновеният човек трябва да го приеме. Петър мислеше, че с нож може да се бори със страданието. Той извади ножа си и отряза ухото на слугата. Христос взе ухото и го залепи. С това Той показа на Петра, че има друг начин за справяне със страданието. Явява се въпросът: Защо Петър отряза дясното ухо на слугата, а не лявото? Защо му отряза ухото, а не ръката? Това са философски въпроси, върху които трябва да се разсъждава. Обаче, Христос каза на Петра: „Скрий ножа в ножницата, защото, който вади нож, от нож умира."

Сега, ние не се интересуваме от това, което е станало във времето на Христа. За нас е важно това, което днес става. Казвате, че Христос дойде да спаси света, но същевременно Го отричате, нямате нужда Той да ви спасява. Като се намерите в трудно положение, започвате да търсите Христа.

На какво се дължат страданията на хората? – На неразбирането им. Като не разбират много неща, те ги обезценяват. И петелът обезценява диаманта, който изровил на бунището. Много естествено, той не разбира цената му. Ако можеше да оцени диаманта, петелът щеше да се осигури за цял живот. Не само себе си, но още много петли щеше да осигури.

Оценявайте любовта! Ако я цените, тя ще ви възкреси; ако я обезцените, ще ви умъртви. Ако я цените, тя ще ви направи учени; ако я обезцените, ще ви направи невежи. Ако я цените, ще бъдете силен човек; ако я обезцените, ще станете слаб. И тогава, каквото и да ви се случи, за всичко трябва да благодарите. Не отправяйте нито една лоша дума, нито едно роптание против Бога. Казвайте: Всичко, каквото Бог е направил и прави, е добро. Вълните на лошите мисли могат да бушуват, колкото искат, но ти няма да ги допуснеш да влязат вътре. Влязат ли вътре, те ще те разрушат като живеницата.

Една е вратата на любовта. Който влиза през тая врата, той е добрият пастир; който минава през оградата, той е крадец и разбойник. Той остава вън от любовта. Всяка мисъл и всяко желание, които минават през оградата на кошарата, са крадци и разбойници, нищо не допринасят.

„Чашата, която Отец ми даде, да я не пия ли?" Тая горчива чаша е на любовта. Докато не я изпие, човек не може да разбере смисъла на живота, който носи радости и страдания. Който не може да разбере смисъла на страданието, никога не може да разбере смисъла на радостта. Казваше ми една сестра, че иска вече да живее за Господа. – Това е най-лесната работа. Казвам й: Досега ти не си могла да живееш за Господа, защото от сутрин до вечер мислиш само за себе си. Ти си Господ сама за себе си. Значи, твоят Господ е на земята. Ти обичаш себе си и света. Начинът, по който обичаш света, няма да те въведе в Царството Божие. – Какво да правя? – На своето място ще туриш Господа. На мястото на света ще туриш ближния си; себе си ще туриш на трето място, а света ще туриш на последно място. Ти вървиш по обратен път: себе си туряш на първо място, ближния си на второ място, а Бога – на последно място. Сега не ви остава нищо друго, освен да смените реда на нещата: На първо място в своята душа да поставите Бога, на второ място – своя ближен, на трето място – себе си, а на четвърто – света.

Христос казва: „Отец ми е по-голям от мене. Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Оня, Който ме е проводил." Христос постави Бога на първо място в себе си, ближния си на второ място. Той казваше, че Син Человечески няма де да подслони глава, но знаеше какво трябва да прави. Когато Петър Го предупреждаваше да бъде по-предпазлив, да не излага живота си, Христос му отговори: „Това е дяволска мисъл. Не дойдох да живея за себе си. Махни се оттук! Чашата, която ми даде Отец, трябва да изпия."

Казвам: Не туряй себе си на първо място в живота. Това е нещастие. Не туряй и света на първо място. – Това е друго нещастие. Тури Бога на първо място в душата си! Тури ближния си на второ място! Кой е твоят ближен? В притчата за Самарянина Христос показа, кой е твоят ближен. Тури себе си на трето място, а света – на четвърто място. Постъпиш ли така, ти си в правия път, който води в Царството Божие.

– В Божията Любов е благото на човека.

24. Утринно Слово от Учителя, държано на 16 май, 1937 г. София. – Изгрев.

0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...