...
До тръпнещо начало
и листенца на розата в бяло,
по изопната струна и тяло
до стълба небесна стояло...
От лунни коси е вплетена,
с въздишки на цветя поена,
от камбанен звън изчетена
в трепета на клепки стаена...
И миг във Вечност превърнат
оттекващ през времето,
от полъха на вятъра прегърнат
дошъл през порта на бдението...
0 Comments
Recommended Comments
There are no comments to display.