Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Размисли по беседа


Слънчева

304 прегледа

“Приемете властта, която Бог ви дава чрез Любовта. Научете се да любите Бога! Научете се да любите своя ближен! Научете се да любите и себе си! Това е новото. Само така ще имате ново разбиране, нова култура. Тогава, като се срещнат двама души, няма да се гледат като неприятели, но като братя, които служат на един Бог. Само тогава хората ще разберат, че светът е създаден за тях. И животът им ще се осмисли. При това положение разсъжденията на философите за Бога, дали Той съществува, или не, ще пропаднат. Човек чувства това по вътрешен път. Той е свързан с физическия свят чрез тялото си, с духовния – чрез чувствата си, а с Божествения свят – чрез онова, което дава от себе си. Човек взима повече, дава по-малко. Той се страхува да бъде щедър. Трябва ли планинският извор да се страхува да дава? Колкото повече дава, толкова повече се излива Божието благословение.“
 
 
 
Колко трудно е да пропуснем Любовта през себе си. Много по-лесно е да сме злопаметни, да мразим и да храним жажда за отмъщение. Толкова много хора живеят в миналото. Някой мрази турците, щото някога сме били под тяхно робство. Друг мрази лекарите, щото един лекар някога му отказал лечение. Мразим германците, щото имаха Хитлер. Или руснаците, защото имаха Сталин... Някои мразят всички джаз  изпълнители, защото някой им е казал, че е музика на “черните/негрите“, други мразят опера, щото не я разбират и никой не им е показал красотата й. Мразим, съдим, тровим. Себе си. И света... А е нужно просто да спрем и помислим, да анализираме случая, без да се генерализира, обобщава.
 
Умението да живеем тук и сега. Умението да приемем човека срещу себе си. /Сещам се за един поздрав - “Намасте!“, по-скоро един превод на тази дума-“Богът в мен, поздравява Богът в теб!“ Да се зарадваме на човека срещу себе си. Да сме утихнали и забравили, какво ни е казал баща ни, майка ни, да чуем себе си. Онази мъничка частица вътре в нас, която е чиста любов... Защо да мразя съседа си, само защото някога се е скарал с баба ми?.. Защо да мразя турчина, в чийто магазин влязох и ме обслужи, културно, с внимание, само заради това, че някога, някой турчин е властвал по тези земи?... Най-малко е добре да простя заради себе си. Защо да мразя “запада“, защо да мразя и отричам “изтока“? Та всеки човек, всеки народ, има нещо добро, развива, проявява частица от Цялото...
Разбира се, трябва да се изучават фактите, да се търсят причините и да се знае историята. Но защо това да подхранва омраза, разделение?...
Липсата на мислене, на знания /на светлина по някои теми/, води до отрицание, до злословене и омраза.
 
Трудно се обича. Трудно се прощава.  Трудно е да приемем себе си, да живеем в мир със себе си... Не с его-то, а със себе-то. Вътрешното... С шепота на сърцето и разума, разумното сърце.Трудно е да признаем своите си грешки, пред себе си. Но това е първата стъпка към смирението и желанието да се променяме. Първата стъпка да потърсим светлината вътре.
Толкова е изморително да се чуват викове от всички страни кой е по-по-най-! умен, прекрасен, знаещ... Но недоволен! От себе си и света!
Нужно е само да проявим мъничко здрав, аналитичен ум. И тогава се изчиства до блясък душата, благородството й...
И аз имам моменти на яд, на недоволство, но не от човека от среща, а от културата му, от поведението му, от липсата на професионализъм... Тогава мога да изкажа принципно мнение и да изразя несъгласие. Но това не е, защото мразя човека, а защото обичам себе си и искам всички да сме в по-красив свят, да се променяме, развиваме и да сме разумни...
Когато съм разумна, добронамерена и честна с хората, естествено е да очаквам същото. Но не е така за всички и тогава има противоречие, започвам да търся причините за несъответствието. Дали съм сгрешила с нещо към отсрещния или той просто е на различно стъпала от развитието си и не може да е друг, освен груб и неморален, например?... Но пък хора, които не искат да се променят е добре да се заобикалят... Живота ще ги научи някой ден...
 

“Какво ви очаква днес? – Малко пръст. Понеже сте неблагодарни и недоволни от живота, ще сипят малко пръст върху очите ви и ще станете доволни. Това е неразумно разрешаване на въпросите. Не е нужно да умре човек, за да научи истината. Тя се учи при Любовта в училището на земята. Човек е дошъл на земята да служи на Бога, на своя ближен и на себе си. Разумният живот включва три неща: да познаеш Бога чрез Любовта – великото благо на живота. После, да познаеш ближния си пак чрез Любовта. Най-после, да познаеш себе си. „Познай себе си!“ Така са казвали още старите гръцки философи. Сегашните хора обичат себе си, но не са минали през първите два закона. Предстои им да се качват нагоре: от третия закон – любов към себе си, да минат към втория – любов към ближния, а оттам към първия – любов към Бога. Този е еволюционният път на развитие. Бог живее в нашата душа и в нашия дух. Следователно, като познаеш Бога, ще почувстваш такъв мир и радост в себе си, които ще осмислят твоя живот. Любовта към ближния е пъпка, която започва да се разпуква и цъфти. Тази любов дава условия на пъпките да цъфтят и зреят. Божията Любов дава живот. Любовта към ближния дава условия за цъфтене и зреене на плодовете. Любовта към себе си е узрял плод. Това е човек с убеждение, който знае, че има една сила в света, наречена Бог. При всички грешки на хората Той седи тих и спокоен, само наблюдава, без да говори. Така Бог проявява своята Любов. Каквато грешка и да направиш – в умствения, чувствения или физическия свят, Той казва: „Изправете грешката си!“

„Даде ми се всяка власт на небето и на земята.“ Това е новото в света. Всеки се бори за тази власт. – С кого се бори? – Със смъртта. Всеки е насочил дългобойните си оръдия срещу нея. Време е вече човек да победи смъртта, да не бъде неин роб. Който е роб на смъртта, той не може да бъде свободен. Тя е заробила, както отделния човек, така и обществата, и народите. Много народи е покосила тя и още много ще коси. Ако и нашата земя не възлюби Бога, и тя ще изчезне. Обаче земята признава Бога и Го слуша. По Негова заповед тя се движи около себе си и около слънцето. И слънцето признава Бога. Каквото Той му заповядва, всичко изпълнява. Той му заповядва да изгрява и да носи благословение на всички живи същества. Да бъдем като земята, да се въртим около своята ос и право да мислим! Да бъдем като слънцето, щедро да раздаваме благата, които Бог ни е дал. Казано е в Писанието: „Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Отца вашего, Който е на небеса“.

Приемете властта, която Бог ви дава чрез Любовта. Научете се да любите Бога! Научете се да любите своя ближен! Научете се да любите и себе си! Това е новото. Само така ще имате ново разбиране, нова култура. Тогава, като се срещнат двама души, няма да се гледат като неприятели, но като братя, които служат на един Бог. Само тогава хората ще разберат, че светът е създаден за тях. И животът им ще се осмисли. При това положение разсъжденията на философите за Бога, дали Той съществува, или не, ще пропаднат. Човек чувства това по вътрешен път. Той е свързан с физическия свят чрез тялото си, с духовния – чрез чувствата си, а с Божествения свят – чрез онова, което дава от себе си. Човек взима повече, дава по-малко. Той се страхува да бъде щедър. Трябва ли планинският извор да се страхува да дава? Колкото повече дава, толкова повече се излива Божието благословение...“

Даде ми се всяка власт

 

0 Коментара


Recommended Comments

Няма коментари за показване

Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...