Татяна: Здравейте скъпи приятели!

Искрено се радваме да ви приветстваме отново.

И днес ние ще побеседваме с уважаемия Игор Михайлович Данилов.

Игор Михайлович: Здравейте.

Т: Игор Михайлович, аз бих искала да започнем днешното ни предаване с въпрос, който вълнува изключително много вярващи хора, сред които са и нашите уважаеми зрители. И този въпрос касае първата заповед за блаженството, която Иисус Христос е дал по време на проповедта на планината, когато Той е учил хората на това, как да се достигне Царството Небесно.

И тази заповед звучи по следния начин: "Блажени са нищите духом, защото тяхно е Царството Небесно".

И, разбира се, ето това място в Новия Завет е най-сложното за разбиране, защото го трактуват по абсолютно различен начин. Има много различни варианти на трактуване, изключително много спорове, защото самият Иисус Христос, както виждаме от Библията, не е давал тълкувания и пояснения, кои са нищите духом, защо те са блажени и защо именно тяхно ще бъде Царството Небесно.

И ето, в светоотеческата литература казват, че нищите духом това са смирени хора, хора, които…

тях не ги засяга и не ги интересува славата на този свят.

Но тогава при хората възниква въпросът:

"А защо тогава такива прекрасни хора се явяват нищи духом?"

Или втората такава версия за това, че казват:

"Ето, нищите духом — това са такива хора, велики грешници, те са приземени, низки, защото грехът, безусловно, прави човека нищ духовно. Е, тогава тук има още повече въпроси: "Защо такива велики грешници изведнъж стават удостоени за Царството Небесно и се явяват блажени?"

И ето този въпрос "що за духовна нищета е това и защо тя е толкова похвална?" — той винаги възниква и мнозина го заобикалят.

Затова днес в нашето предаване бих искала да обсъдим, каква е тази духовна нищета?

В какво все пак в действителност е същността на ето тази първа заповед за блаженство, с която всичко започва, че "блажени са нищите духом, защото тяхно е Царството Небесно"?

ИМ: Ти вече огласи същността на отговора на този въпрос, че мнозина го заобикалят. А защо?

Т: Защото има много тълкувания, знаете ли, когато човек не знае какво е това, на съзнанието му е по-лесно да го пропусне, да мине покрай него, да не се задълбочава в детайли, защото, виждате ли, такива отговори, те…

ИМ: А ето прост въпрос: а защо хората го заобикалят? А защо тълкувателите не го тълкуват? Прост…

Т: И както и да го тълкуват, все едно има въпроси.

ИМ: Няма въпроси. Това е най-простият въпрос. И отговорът винаги лежи отгоре. Просто не мерят с тази мярка. Опитват се да измерят Божественото с потребителската мярка, земната, и то не се стикова. И ето в това е цялата същност.

Именно нищите духом и придобиват Царството Божие. А на останалите, извинете, им се налага доста много да се трудят, за да спечелят правото да влязат в Духовния Свят.

Т: Мнозина мислят, че нищите духом — това са все пак такива много греховни хора.

ИМ: Добре. Ето виж, защо мислят така?

Защото казват: "Щом си нищ духом, значи, ти нямаш нищо". Ако човек е богат и състоятелен (в нашия потребителски формат), значи, той струва нещо, значи той е по-добър от другите, той е по-умен, по-хитър, той живее по-достойно.

Правилно? Т: Да-да-да.

ИМ: А ако човек е нищ в този свят, то той нищо не струва. Той е мързелив, не се труди достатъчно, глупав е, той не може да печели пари.

Т: Може да бъде разточителен. ИМ: Разточителен, е, все едно е глупав.

Т: Да, да.

ИМ: А ако думите на Иисус Христос се мерят с ето тази земна мярка, тази, с която живеят хората, то излиза, че да се разбере това е невъзможно. Че грешникът, той нали е пропилял целия дух, който го е изразходвал за грехове, който е недостоен, и той първи ще влезе в Царството — как може да се случи такова нещо?

Не може. Т: Не може.

И главното е, че нали тази заповед за блаженството е една от най-първите, Иисус започва проповедта с това. ИМ: Защото това е първата…това е първата. И тази заповед е дадена за най-добрите, за най-добрите сред хората. А как най-добрите от хората могат да бъдат нищи?

Ако е в нашата земна мярка — това е невъзможно. Или е възможно?

Т: Вие знаете ли, има такова разбиране, че "нищите духом" — това са онези хора, които в крайна сметка са видяли в себе си това, че в тях няма дух.
ИМ: Че те са нищи духом, няма дух.

Т: Че е толкова сложно всъщност… ИМ: Има гяволи, а няма дух.

Т: Да.

ИМ: И как ще влезе човек с гяволите? Ето такъв е животът при нас, приятели, всичко е несправедливо: някой има бъчва с мед и голяма лъжица, а някой, извинете, дупка от геврек. Нали? Несправедливо е. И онези, които ядат мед с лъжица, и нямат съвест, и са греховни, и още и първи ще влязат в Рая — Рая е за тях. "А какво да се каже за нас, такива светци?" Нали?

Т: Напълнени, преизпълнени.

ИМ: Простете, приятели, е, наистина въпроса е смешен. Кои са тези нищите духом? Това са онези, приятели, които стоят на служение на Духовния Свят.

Това са онези, които не оставят за себе си нито капка от Духа, и всичко, което им е дадено от Духовния Свят, те го отдават на хората в служение на Духовния Свят.

Ето кои са нищите духом. Защото той няма нищо. Той е този, който, получавайки от Духовния Свят сила и Неговата Любов, я раздава на хората, не оставяйки нищо за себе си.

Защото той е взел не от себе си, и е отдал на хората, и не е оставил нищо за себе си. И в това е същността. А когато човек оставя за себе си, той ще свети, ще говори много, но делата му ще бъдат пусти. И в това също има смисъл. Има такова добро предание за дервиша (Т: За дервиша) и Руми, когато той го попитал за Пророка и за суфийския богослов: кой от тях е по-изпълнен със светлина? Нали? Кой от тях е светец, и кой е по-добър?

Т: Да, прекрасно предание, Игор Михайлович, аз просто за нашите зрители мога накратко поне да предам за това, че дервиш срещнал Руми и казал: "Е, а кой е по-добър — пророкът Мухаммад или Абу Язид Бистами?" И разбира се, Руми казал: "Разбира се, пророкът Мухаммад, нали той…"

ИМ: Той води керван към Аллах. Т: Праведници.

ИМ: Да, праведници. Т: Да, на Небесата.

И тогава дервишът парирал и казал: "Е, почакайте, но нали пророкът Мухаммад през цялото време е молел Аллах (ИМ: За светлина), да излее Той светлина върху него", да.

ИМ: И на него винаги му е било малко. Т: Винаги малко. Ето, а точно така…

ИМ: И винаги малко, и той Го молел…

Т: А дервиша казвал, че той вече е прославен и сияе, условно казано, в светлина, суфийски мистик.

ИМ: А той казвал, че мистикът е изпълнен със светлина и сам се явява светлина. Знаеш ли, ето както някои хора ходят, те са изпълнени със Светия Дух, идват, изпълнени с Любов, и казват: "Давам, а те не вземат". Разбираш ли? Тоест, е, как човек изпълнен със Светия Дух и никой не иска да вземе от него?

Т: Не отваря своята душа и сърцето си.

ИМ: Знаеш ли, ето сега в нашия разговор за това си спомних своя приятел Антоний. Добър, много добър човек, аз някога разказвах за него, той сега не е тук, но той беше най-добрият сред хората, да кажем така, на съвременността.

И веднъж след работа, през нощта, идвам при него, той помоли да отида по една работа, но въпросът е в друго. Пристигам, а той си седи в килията много много опечален. Аз му казвам: "Ой, Антоний, защо си такъв печален?"

Казвам: "Когато и да дойда вечно си — казвам — в някакви задачи или проблеми".

Той казва: "А как да не се опечалявам?"

казва, "Нищетата ме обхвана".

Аз казвам: "Е, за каква нищета говориш? — Казвам — какво още ти трябва?"— "Та — казва той — разбираш ли, бих искал… топла светлина поне мъничко, поне — казва — четвърт от църковна свещ" — казва.

Аз казвам: "Ой, Антоний — на теб и слънцето да ти дадат, ти и цялата негова светлина по тъмните ъгли ще натикаш".

Той казва: "А как пък да не я натиквам, ако там души страдат?"

Т: Боже… Това показва голямо служение.

ИМ: И ето с този пример е казано всичко. И той действително е опечален. И той действително беше разстроен от това, че му се дава малко, че той е недостоен да получи повече, защото има толкова много страдащи, че хората се нуждаят от тази светлина, а той има малко.

И на него действително му дай слънцето — той и цялото слънце ще отдаде на хората, без да остави нищо за себе си.

И ето в това е и смисълът: кои са тези нищите духом — това са истински хора, защото колкото и да им дадеш Любов, светлина…

Е, Антоний я наричаше топла светлина.

Най-добрият сред хората пророка Мухаммад, той просто е казвал — светлина, но той жадувал за тази светлина твърде много и от всички страни. А защо?

Защото, получавайки я, той е можел да помогне на много по-голям брой хора.

И не са оставяли нищо за себе си.

И за себе си не са мислели, а са се грижели за хората, затова им се е давало.

Т: Ти нали не можеш да я натрупаш. ИМ: Невъзможно е.

Т: Тоест, ти постоянно отдаваш напълно всичко, което имаш.

Тоест, всичко, което човек може да прави в служението, това е само да бъде напълно открит и абсолютно открит за Бога.

ИМ: Разбираш ли, аз ще кажа така: ето тази светлина я получава всеки и тя е повече от достатъчна, за да застанеш на духовния път, тя е повече от достатъчна, тази светлина (която всяко мигновение я получава всеки човек като Личност),

за да преодолееш сатаната с помощта на тази светлина.

Та нали какво е сатаната?

Сатаната — това е тъмнина, а тъмнината — има ли я или я няма?

Аз ще кажа така: тъмнината се появява тогава, когато няма светлина, дяволът се проявява тогава, когато го няма Бога, когато я няма Любовта Божия, когато няма светлина.

Ето заради това от край време за тази светлина стоящите на служба на Духовния Свят са се стремяли и молели, и на тях никога не им е стигало.

И те са били най-нищите, най-нищите със Светия Дух, най-нищите с Любовта Божия.

Защо? Защото у тях я е нямало, у тях тя не е оставала.

А те не са оставяли нищо за себе си още и за това, за да не хранят сатаната.

Та нали във всеки човек седи бес, каквото и да оставиш за себе си — ти оставяш това за сатаната.

И как може Светлината Господна, Неговата Любов да оставяш за себе си и да си светиш с нея? И да молиш: “Ето, взимайте” — кой “взимайте”? На кого предлагаш?

На дявола? А какво в замяна? Любов и уважение към теб?

А мнозина са постъпвали така. И ние знаем такива хора във всички религии, та и не само в религиите.

Много често беса просто обърква хората.

И хората вместо това да служат на Духовния Свят, започват да се грижат за себе си, неотдавайки, непредавайки това до последната капка на страдащите, на нуждаещите се, на онези, които се намират в по-лоши условия от теб.

Ако на теб ти идва Любов Божия повече, отколкото на другите и ти я оставяш за себе си, то знай, ти я оставяш за шайтана, на теб повече няма да ти дадат.

Да отдаваш, да кажем така, Любов Божия на този, който не обича Бога — това е неправилно. А Духовния Свят никога не постъпва неправилно.

Затова Той напълва само онези, които действително Му служат.

Само онези, които обичат Духовния Свят, Бога, повече, отколкото самите себе си.

А ето шайтана, за съжаление, играе лоша шега.

Той действително, понякога, вкарва хората в заблуждения, напълва ги, да кажем така, със самомнение, егоизъм, горделивост и те започват само да подражават на истинските светци. Ето, аз упоменах за Антоний, а няма да назовавам неговото име, онзи, който е бил редом с него, онзи, който се е учил при него да опознава, какво е това Духовен Свят, в крайна сметка сменил с голяма шапка, с висок пост това, което му е давал един много добър човек, човек, който цял живот до последния си дъх е бил много нищ духом, но много обичан от Бога.

А защо онзи негов ученик просто е сменил? Слава, власт, църковна власт, но тя е огромна. Служенето на сатаната за него е много по-висше, отколкото служенето на Бога.

И ето той се е хвалил с това, че всяка сутрин става напълнен и всяка нощ той си лягал напълнен, и сега се хвали, че у него няма печал и у него няма тъмнина, онзи, който сам се явява просто дупка от геврека, празен, като ведро без дъно. И в това е същността.

Така че, аз бих казал, че това е главната заповед от всички.

За тези, които стоят на служение, тя е много ценна, но да я разберат могат само онези, които обичат Бога, и онези, които се обичат един друг.

Така че, извинете, приятели, за краткото предаване, но се надявам, ние успяхме да отговорим на този въпрос. Така че, давайте просто да се обичаме един друг.
Благодаря.
Т: Много благодаря, Игор Михайлович, много благодаря, защото действително ти разбираш, че не бива да спираш това дихание, диханието на Любовта, защото щом като ти оставяш за себе си или концентрираш на себе си, то човек без дихание умира, и ти разбираш защо по принцип системата (ИМ: Разбира се) после идва и взима от хората тази сила.
Затова много Ви благодаря. Толкова дълбоко се разкрива за хората най-първата и главна заповед на Иисус Христос: “Блажени са нищите духом, защото тяхно е Царството Небесно”.

ИМ: Защото воистина те са блажени.
Благодаря, приятели. Давайте просто да се обичаме един друг.
Правилно? Правилно, приятели.
Мир вам