Александра - Блог

Откъс от предаването «Криза на човечността»:

"...Ние реално стоим на ръба. Погледнете наоколо.
...Ние нямаме какво да противопоставим на Цербера, на климатичния Цербер, който вече е сложил лапата си над цялото човечество. А ние продължаваме да си играем. Продължаваме да мислим за нещо, да мечтаем и да строим фантазии за следващите години. Ние продължаваме да си играем на политика, да претегляме кой за кого е, "ти за левите ли си или си за десните", да разделяме света и най-лошото, да се убиваме един друг.
Тоест, в нас продължава да буйства по инерция потребителският формат, продължава да доминира тази тъмнина, сякаш тя има милиарди години напред. Няма нищо. Ние реално се намираме в днешния ден, а утрешния ден — това е касата за цялото човечество. Ние сме се разхождали по този супермаркет и сме си играли на воини, на политици, в религията, като малки деца в пясъчника. Ние сме били в играта, в илюзията и в мечтите. Но днес отиваме към касата и утре ще ни напишат сметката.
Готови ли сме ние за това, приятели, да заплатим всичко, което сме си заслужили?
Или все пак ние ще променим този свят? Или все пак ще ни стигне ума и човечността, тази истина вътре в нас, светлината вътре в нас, за да разсеем тази тъмнина, ще ни стигне ли смелостта да кажем на самите себе си (на останалите не им пука, също така, както и на вас не ви пука за останалите)?
Та нали ние сме един на един пред дявола и Бога.
И преди всичко трябва да кажем на самите себе си, кои сме ние.
Ние трябва да отговорим на прост въпрос: аз човек ли съм или съм роб?
Аз избирам светлината или избирам тъмнината?
И да отговоим на най-важния въпрос за всички: да го има ли светът или все пак да го няма?
И ако ние, приятели, избираме второто, то аз ще кажа така: ако светът няма да го има, то давайте поне да се обединим по друг модел. Ние ще се съберем всички заедно и ще помолим нашето ръководство да взриви всичките тези оръжия, които те са направили, за да ни убиват.
За какво? Аз ще ви отговоря. Извинете, ще отговоря от душа, така както си е. По-добре сега, докато ние още не сме изпитали болка и страдания, по-добре сега, докато имаме надежда, че всичко това е илюзия (знаете ли, че това, което се случва е като лош сън и се случва на някого сега, докато това не се случва с нас), заспали сме мигновено — и всичко е изчезнало, отколкото да влезем утре, в деня, в който живите ще завиждат на мъртвите. Знаете ли го този израз?
И така, ние го въплъщаваме в живота, ние, хората, със своето бездействие, неверие, със своя мързел и със своя избор.
Честно казано, аз знам какво е това цикъл. И въпреки това, че се считам за мъж, на мен ми се иска да плача, когато гледам в утрешния ден и разбирам какво ни очаква нас, хората, и през какво ще ни се наложи да преминем, докато завърши цялото това мъчение и страдание.
Вие не можете да си представите, какво е това. Аз не плаша, аз констатирам фактите точно сега и то напълно отговорно.
Вижте какво се случва, как хората страдат сега, тези, които са се сблъснали с Цербера, сега те са се сблъснали.
Утре този Цербер ще дойде при нас. И това е неизбежно, защото той расте, набира сила, става по-зъл и неуправляем, той се превръща в чудовище.
В същото време, когато ние сме разединени. В това време, когато у нас доминира потреблението, егоизмът, “извинете, ние сме разединени, защото някой си не е в тази религия, в която сме ние”. А в коя религия си ти, приятелю мой? Кого следваш? Към кого се причисляваш? Към този, който обича Бога или който следва хората, следва онези, които са изменили твоята религия, точно за това, за да те водят не към Бога. Струва си да се замислиш. Как така ти ненавиждаш някого заради това, че той е същият като теб, единоверец.
Да, той е от друга религия, но той също така следва онзи, който води и теб, но не към Бога. Ако ти действително обичаш Бога, ти обичаш целия свят. Тогава и сърцето ти е открито за светлината и състраданието. Тогава ти нямаш работа с интригите на сатаната.
...
Светът, в който живеем, и онези ситуации, в които те попадат, те променят живота на хората. Но ние можем да променим всичко. Ние можем да променим този свят към по-добър свят, можем да дадем шанс на всеки човек, огромен шанс действително да започне да живее на чисто, при много по-добри условия, отколкото са сега. И най-важното е, всички заедно ние можем да дадем перспектива на този свят. Ние реално можем да спрем този климатичен Цербер. Това е в нашите ръце. И знаем вече много неща и много неща вече имаме.

Ние нямаме едно нещо — човечност. И ето това е страшно, че ние засега нямаме човечност.

И най-страшната криза е кризата на човечността, с която се сблъскахме сега. Да, ние стоим пред пропаст, но ние стоим пред нея, защото сега, като цяло човечество, се намираме в най-страшната криза, в кризата на човечността.
Ще успеем ли да разрешим този въпрос? Зависи от всеки от нас. Зависи от нашето разбиране и от нашата човечност.
Знаете ли, има такъв израз, че човек е човек дотолкова, доколкото живее не за себе си. Когато започваме да живеем за себе си, ние си подписваме присъдата.
Според мен, това е справедливо. Ако разберем, че всички сме единни, всичко, което ни разединява, ще се разруши, и пред нас ще се открият огромни перспективи.
И това, струва ми се, е важно. Простете, приятели, още веднъж, че повдигнахме тези въпроси. Аз разбирам, че е по-добре да говорим за Любовта, за щастието, за радостта, но за истината също понякога трябва да се говори, съгласете се, защото тя е истина, просто за да не забравяме за нея и да не забравяме за това, което в действителност се случва сега. И всеки от нас може много, защото силата, тя е във всеки, главното е да я пробудим. Но запомнете едно нещо, колкото и силна да ни се струва тъмнината, нея я разрушава даже малка свещ със собствената си светлина".